С Иво Георгиев за романа му „Дин Ден“

Иво Георгиев гостува на априлското издание на Клуб „Писмена“, когато представи новия си роман „Дин Ден“ (изд. „Сиела“). Предлагаме Ви част от разговора с него на представянето в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Съгласен ли си, че можем да четем романа ти „Дин Ден“ за това детско селище, освен като детски свят като някакъв аналог на нашия? Какъв беше твоят замисъл, докато пишеше?

Самият аз все още осмислям романа – трябва ми малко дистанция, откъсване. Дали може да се направи аналогия със света на големите – може, разбира се.

Аз очаквам умни читатели – всеки сам да си направи своите аналогии, своите сравнения. Както и за замисъла – надявам се всеки читател да прозре романа за себе си, да усети написаното по свой начин и посланията в него. Това наистина е лично, и прочита за всеки ще е различен.

Защо реши да подходиш към тази тема? Откъде почерпи сюжета?

Знаеш ли, в Източните Родопи наскоро ме заведоха на находище с „растителни конкреции“. Това са интересни минерални форми – около едно растително зрънце или парченце от клонче, започват да се наслагват и полепват фини частици глина, почва, пясък и с течение на вековете се получават красиви, овални топченца с белезникав или червеникав цвят. Нещо такова се получава и с романа – „зрънцето“ на темата, идеята отдавна е загнездено в мен. То е отлежавало, набъбвало е и е чакало да дойде момента да бъде разработено. Към него са се трупали други впечатления, идеи, истории, житейски мъдрости.

А сюжетите са край нас – те се разхождат край нас, прелитат над нас – трябва само да посегнеш и да хванеш един, който те е впечатлил и те кара да се замислиш.

Колко време писа „Дин Ден“?

Като време мога да кажа, че писането е разположено в период от около три години, но това е и подвеждащо, като се има предвид, че не говорим за писане по 8 часа на ден, нито всеки ден, а за „откраднато“ писане – днес час или два, след два дни други два часа, в съботите и неделите малко повече – по три-четири часа на ден. После откъсване за месец или два и пак наново – ето това е „откраднатото“ писане.

Героите ти имат ли прототипи?

Имат, но по-скоро са сборни – с изключение на двама-трима от второстепенните – те са си с един ясен прототип. Главния герой например е сборен образ – в него, подсъзнателно, сигурно има и от мен, но най-вече и от двамата ми сина, на които е посвещението в началото на романа.

Трудно ли намери заглавието?

Не, не беше трудно – романът си вървеше отначало с името на главния герой и така си остана.

Освен Фройд, който доста ясно се забелязва, други психоаналитични теории свършиха ли ти работа при писането? Имаш една сцена с дете и огледало и разпознаване-не разпознаване в огледалото.

Докато пишех романа изчетох обширна литература по психология, бихевиоризъм, детска педагогика, на видни учени от 20-ти век, но те ми служеха по-скоро като ориентир, с каква свобода мога да разполагам, а не като пряко въздействие. А от чуждата преса черпех информация, че в различни страни са правени експерименти с деца – с нови лекарства, храни и т.н. – най-често тайно. В един момент спрях да чета научни публикации, защото прецених, че все пак това, което пиша е художествена литература, а не научен труд и няма нужда чак толкова да задълбавам, а има и риск романът да стане по-сух. Сцената с огледалата ми хрумна спонтанно от мои лични преживявания, а после четох, че за огледалото като символ пишат и някои детски педагози и психолози като Франсоаз Долто например.

Музиката е важна за теб. В романа присъства като онзи външен елемент, който се опитва да проникне в своеобразния затвор на децата. Каква е нейната функция?

Музиката е това, без което не можем. Тя е език. Международен и междугалактически може би език. „Вояджър“ с музикалните послания към други цивилизации е пример за това. За децата също е от много голямо значение – възпитателно, културно, образователно. Но в романа има и закачка с циганските, сватбарските оркестри. И разбира се, „кордьона“, който беше част от магията на моето детство и от моето израстване.

Ако някой те попита тази книга подходяща ли е за деца, какво би отговорил?

Подходяща е, разбира се, дори и за малки – та в нея има и няколко приказки, ако щете. И езика на романа си е вдетинен. Но според мен въпросът с книгите и кои са подходящи за четене стои така – щом едно дете може само да си избира книгите, които да чете – значи то е достатъчно голямо – тогава няма проблем, а ако някой родител или учител му ги избира и му чете, тогава отговорността е на възрастния.

Разговора води: Яница Радева

Фотография: Боби Кирилов