Премеждията на войводата. Едно малко известно писмо от Георги Бенковски във фонда на Български исторически архив при Националната библиотека

Ярката индивидуалност и забележителният талант на революционен водач и организатор, отреждат особено място на Гаврил Хлътев в историята и паметта на българския народ, в която той влиза под името Георги Бенковски. Днес, 180 години от началото на жизнения му път, ние отдаваме почит на младия революционер, защото споменът е неподвластен на времето и на забравата.

Бъдещият войвода и апостол на Априлското въстание се ражда на 21 септември 1843 г., в семейството на търговеца и занаятчия Грую Хлътев и съпругата му Нона в будната Копривщица¹. Едва на пет години, Гаврил познава сиромашката неволя и страдание, тъй като губи баща си. По-късно липсата на средства го принуждават да напусне училището и да стане абаджийски чирак. Занаятът, търговските дела и вътрешен порив към непознатото и неизвестното отвеждат младия Хлътев в Мала Азия, Персия и Египет, за да се завърне от тези далечни краища, като предводител на Хвърковатата чета, действаща по време на Априлското въстание от 1876 г.

В началото на 1875 г., след продължителен гурбет, копривщенецът се установява в Букурещ, където се запознава със Стоян Заимов и други дейци на революционната емиграция в Румъния. По решение на БРК от 21 август 1875 г., във връзка с подготовката на Старозагорското въстание, Заимов получава задачата заедно с малка чета да предизвика пожари на няколко места в Цариград². Именно тогава неговия помощник Гаврил Хлътев приема фамилията на полския революционер емигрант Антон Бенковски – факт, който и до днес остава малко известен за широката публика, считаща полската фамилия за рожденото име на революционера.

В богатия и съдържателен фонд от документи за Българското възраждане, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е запазено едно писмо от Бенковски до Тома Хитров. То осветлява премеждията на апостола след влизането му в България от Влашко и по свидетелство на Стоян Заимов е във връзка с планираната акция, за която стана дума. В следващите редове е представен пълния текст на документа³.Той е възпроизведен като са запазени стилът и езиковите особености, а графиката, правописът и пунктоацията са нормализирани в съответствие на съвременния български език. В кръгли скоби са дадени пояснения към съдържанието, а квадратни скоби са използвани за означение на неразчетен или разчетен по подразбиране текст.

22 август 1875 г. из Цариград

Господин Тома Сликар (Хитров)

Първо ида да ви поздравя с това писъмце и да ви явя що са е преминало през моята глава. Първо като тръгвам от Букурещ пристигнах добре в Джурджево. Щом пристигнах на часа отидох при консула, за да си променя паспорта и тъй без друго промени го даде ми нов [заплатих?] 14 четиринайсет франка. И тъй отивам на скелята (пристанище), подписвам минавам през Дунава. Излазям на скелята русчушка вземат ми паспорта, преглеждат ми дрехите не намериха нищо. И тъй отивам право на хана и щом пристигнах на хана трябваше и без друго да дойда да си извадя тескере. И тъй отидох на тескерджия, даде ми едно кефилеме (поръчителство) и ми каза, за да ида на правителството, за да го потвърдят, защото тъй бил закона. И ази заедно с ханджията отивам, влязохме в бинбашийската одая, давам ази кефилемето и [....] един табурагасъ (началник на турско войсково поделение) изгледа ме в очите и ме попита:    

- Нереден гелийорсун (от къде идваш)?

Аз рекох: - Букурещтен (от Букурещ).

- Не заман гелдин (кога дойде)?

Рекох: - Бугюн (днес).

- Нерейе гидеджексин (къде отиваш)?

- Мемлекетиме (у дома, в родния си град), рекох.

- Нерелисин (от къде си)?

- Ислимнели (от Сливен), рекох.

- Пашапортун вар мъ (имаш ли паспорт)?

- Вардър ефендим (имам господине), рекох. Алдълар искеледе (взеха го на пристанището), рекох.

Казва на другите: - Бен буну гьордум Букурещте (видях го в Букурещ). Бир тане ердеки хани кимсе гезмез ор[а]дакиди кумит[а]джи сенин гиби (Такъв като тебе комита, който не обикаля по тези места).

Пита: - Сенин паранларън вар мъ (имаш ли пари)?

- Вар (имам).

- Нердедир (къде са)?

- Ханда (в хана)?

- Ханги ханда (в кой хан)?

- Маврудинин ханънда ефендим (в хана на Мавруди, господине), му вика[м].

С голям глас онбашията отговаря: - Ефендим чабук гидесин (бързо отиди). Ханда бунун паранларънвар имиш орда гетиресин (Този имал пари в хана, да ги донесеш), вика пак.

Чауш отговаря: - Ефендим гел (ела господине), доди пак.

- Бунун кайътларъ вар орда (този има и документи там). Чъкар бакалъм насъл кяйът (я извади да видим какви документи/книги).

Онбашията разпаса ма търси, но не намери нищо, защото аслъ нямам нищо. Извади из джоба ми тефтерчето, което си има забележено за фотографията. Извади пози, които бяха мои и няколко от голите [....]. Гледат ги, донесоха и дрехите, гледаха, търсиха няма нищо. Кудиха (сложиха) в чекмеджето и позите и тефтерчето и тъй стана то на хапуза (hapis arab.- задържане арест) гудиха ма в тъмницата.

Рекох на юзбашията: - Ефендим, бенде пара вардър (господине и аз имам пари). Гедже чалалар хърсъзлар не япайъм (през нощта ако има крадци какво да правя)?

- Оннаръ вер бана (дай ги на мен) – каза той. Дадох му ги и тъй седявам 28 часа запрян в тъмницата и тъй ми помогнаха две жълтици, за да се избавя. Дето се казва избавлението ми коства две жълтици от влизанието на правителството до излизането от врата⁴.

Текст от гърба на първия лист

Ази бинбашия от.... и тъй в събота заминавам с трен из Цариград.

***

То имаше още да ви пиша ама нямаше време.

***

И да поздравите всички приятели от моя страна.

***

Това писмо е писано с ръката на Бенковски. По дата се вижда, че то е писано в деня, когато пристигнал в Цариград с момчетата, за да го подпали. Писано е или до Савата или Тодорче, живущи в Букурещ негови ортаци по [хлебарство?] и по контрабандата на тютюните. По съдържанието на писмото се разбира, че той искал да им съобщи, че се намира в Цариград, [поради] това искал да скрие целите на дохождането си в Цариград. Интересно е да се знае у кого намерихте това писмо.

Стоян Заимов

Кюстендил

7 април 1889 г.

1 По-подробно за живота на Георги Бенковски вж. Унджиев, Ив. Георги Бенковски. Биография. С., 1983 г.; Мухова, Св. Георги Бенковски, С., 2002

2 НБКМ-БИА, Ф. 63, а. е. 95, л. 54.

3 НБКМ-БИА II А 8655. Писмо от Георги Бенковски до Тома Хитров. Цариград, 22 авг. 1875 г.

4 Изказвам благодарност на Севдийе Али, архивист в отдел Ориенталски сбирки при НБКМ, за оказаната помощ при превода на текста от турски език.