190 години „Аритметика или наука числителна“
3 септември 2023 г.
В Националната библиотека бе представен четвъртият том на българско-словашки речник
8 септември 2023 г.СЪЕДИНЕНИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ С ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ (1885)
На 6 септември се навършват 138 години от едно от най-значимите събития в новата българска история. Провъзгласяването на Съединението е предшествано и подготвено от разгърналото се през 80-те години на XIX в. съединистко движение. Със създаването на подвластното на султана Княжество България националният въпрос не е решен. Земите на юг от Стара планина са обособени като автономна провинция в Османската империя под названието Източна Румелия, а Македония и Одринско остават под властта на султана.
Борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия български народ след Берлинския конгрес (1878). Започналото съпротивително движение в страната се развива като продължение на българската национална революция. Българското националноосвободително и националнообединително движение се съпътства от процеса на изграждане и утвърждаване на младата българска държава и защитата на българския характер на Източна Румелия.
Княжество България е ядрото, на което е предоставена ръководна роля в съединисткото движение и към което се стремят всички българи извън пределите на свободната държава.
Паметната акция в Пловдив от 6 септември 1885 г. е подготвена и осъществена от създадения през същата година Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) като наследник на националноосвободителните традиции на българския народ през Възраждането. Начело на комитета застава Захарий Стоянов.
Членовете на Българския таен централен революционен комитет - капитан К. Паница, И. Стоянович, З. Стоянов, Ив. Андонов и Д. Ризов, които на заседанието на 25 юли 1885 г. вземат решение за въстание
Княз Александър I Батенберг (1879-1886)
Манифест от княз Александър I Батенберг до българския народ за Съединението на Източна Румелия с Княжество България, Велико Търново, 8 септември 1885 г.
