1 – 29 декември
Зала „История на книгата“
Поредица „Книжовен калейдоскоп“: Армията в османската империя

През месец декември 2023 г. поредицата „Книжовен калейдоскоп“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще представи на посетителите и потребителите си експозиция на тема „Армията в Османската империя“. В единична климатизирана витрина в зала „История на книгата“ ще бъдат представени няколко книги от ръкописната и арабографичната колекции, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, които ще покажат как на практика се въвеждат военните реформи и нововъведения в държавата на османците. Промените в армията се случват на етапи и в продължение на век и половина след драматичните загуби на територии след войните със Свещената лига (1680-1699), които доказват, че османската армия е необходимо да бъде реформирана по модерен европейски образец. Първите опити за вестернизация в империята са повече от формални, започвайки с „Ерата на лалето“ през управлението на султан Ахмед III (1703-1730). Тук представяме препис на политическия трактат на съвременник на реформите, написан през 1725 г. и представен на на султан Махмуд I (1730-1754) от първият османски печатар Ибрахим Мютеферика. Заглавието на трактатът е „Принципи на разума в обществения ред“ (Усул-и хикам). Той представлява предложения за реформи по европейски образец в държавното управление и османската армия. Мютеферика за първи път въвежда терминът „низам-ъ джедид“, който ще стане название на новия род войски едва при управлението на султан Селим III (1789-1807).

Втората книга, която е представена в калейдоскопа е издадената през 1795 г. книга „Наука за войната“ (Фенн-и харб). Автор на книгата „Наука за войната“ е Себастиан льо Претър дьо Вобан (1633-1707) - френски маршал, кралски военен инженер, генерален комисар на укрепленията, проектирал укрепления. Вобан проявява интерес към различнии области: лесовъдство, животновъдство, банково-парични отношения и данъчна система, статистика. Взема участия в редица сражения и бива отличен в десет обсади. Създава свой собствен метод за атакуване на укрепления, което се счита за връх в постиженията на военното инженерство в Европа през седемнадесетото столетие. Вобан разработва метода за разрушаване на крепости чрез минни галерии. Преводът на книгата е дело на Константин Ипсиланти (1760 - 1816), преводач при Високата порта, княз на Молдова в периода 1799-1802 г. и 1802-1806 г. Представител на аристократичният фанариотския род Ипсиланти. По всяка вероятност книгата е преведена от френски език през 1790 г. по заповед на султан Селим III (1789-1807), владетелят по чието нареждане е поставено началото на военните реформи в империята наречени „низам-ъ джедид“. Султан Селим III (1789-1807) кани френски инструктори да обучават османските войски. След като Ипсиланти превежда труда на Вобан е назначен в преводаческото бюро към Високата порта, а по-късно съчинението е дадено за печат в печатницата на Рашид ефенди. Книгата е използвана като учебно пособие за учениците на откритото в османската столица Инженерно училище. В нея е отделено внимание на военните грешки, допускани до момента в историята на човечеството и в частност по отношение на войските в Европа в сравнителен план, което я прави ценен източник. В следващите глави се отделя внимание на важните детайли по време на военни действия и от какво се нуждае войската - ред, дисциплина, необходимост от познаване на военните правила, спазване на субординацията. Обръща се особено внимание на военното разузнаване, географското положение на района на бойните действия, сигурността на района, в който станува войската, начинът на строеж на укрепленията, нивото на обученост на сапьорните и артилерийски части, нуждата от поощрения, награди и добро заплащане на войската и пр.

Третата книга, която представяме е първото издание от 1828 г. на „Юсс-и зафер“ (Основи на победата) на османския дворцов хронист Сахафлар Шейхи-заде Мехмед Ес‘ад ефенди (1789-1848). Съчинението е основен исторически извор на османотурски език, което разкрива факти за ликвидирането на еничарски корпус през 1826 г. и е изключително ценен източник за периода на султан Махмудовото управление. Първото чуждоезиково издание на произведението е осъществено през 1833 г. в Париж от френския ориенталист Арман-Пиер Косен дьо Персевал (1795-1871), а изданието на гръцки език е от 1871 г. Частично е преведен и на руски език. Есад ефенди е автор на петнадесет произведения, предимно исторически хроники свързани с управлението на Махмуд II (1808-1839), премахването на еничарския корпус, за османския дворцов церемониал, епистоларен сборник, антология с биографии на 205 поета, правописен речник, религиозна история и пр.

Четвъртата книга, която ще бъде експонирана във витрината е албум под заглавие Etat Militaire depuis la fondation de L'Empire jusqu á nos jour : album de figures et des dessins mentionnés dans le I. volume Les janissaires. Албумът, издаден през 1882 г. е част от френския превод на том I от тритомната „История на османската армия“ (Târîh-i Askerî-i Osmânî), която е публикувана в Истанбул през 1880-1882 г. Албумът съдържа изображения на родовете войски в османската армия, с литографии на еничарския костюм, отличителни белези на еничарските орди и въоръжение. Неин автор е Ахмед Джевад ефенди, велик везир (4 септември 1891-9 юни 1895) и писател. Той притежавал отлични познания по арабски, персийски, френски, гръцки и италиански език, автор е и на няколко произведения по османска военна история.