15 февруари, втори етаж, 18:30 ч. Клуб „Писмена“ представя „Лимитрофии“ от Златомир Златанов
5 февруари 2024 г.
2 февруари – 1 март Зала „История на книгата“ Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“ „140 г. от смъртта на Иларион Ловчански и Кюстендилски“ (2 февр. 1884 г.)
6 февруари 2024 г.По следите на една легенда
Ивета Рашева
В БИА на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се пази оригинален препис на песен, разказваща за любовта между княз Иван-Владимир (княз на Зета и Далмация) и българската царкиня Теодора-Косара, направен от Неофит Рилски (1793-1881).
За първи път тази песен се появява в Дуклянската летопис - известен днес историографски и литературен паметник, който е създаден в Бар (Черна Гора) през XII в., от анонимен свещеник, а по-късно става ценен извор за труда на Мавро Орбини "Царството на славяните" от XVII в. Текстът на самата легенда е преведен от С. Лишев и публикуван в трети том на "Латински извори за българската история"[1].
През XVIII в. - около 1756 г. - Андрия Качич Миошич създава "Razgovor ugodni naroda slovinskoga" ("Приятен разговор за славянския народ"). Книгата му обаче излиза едва през 1818 г. в Белград. Дотогава песните на Качич се разпространяват в Сърбия ръкописно. Андрия Качич Миошич (1704 –1760 г.) е защитник на идеята за обединение на южнославянските народи. Ето защо интерпретира множество исторически факти, използва легенди и мотиви от народното творчество на хървати, сърби и българи. Поетиката му ги прави популярни. Такъв е случаят с песента за Иван-Владимир и Теодора-Косара. Е. Георгиев го определя като неин автор. В подкрепа на този факт дори казва: "Песните на Качич се възприемат като народни и се превеждат като такива от Хердер и др. Нужно е било дори да се доказва, че не са народни, а са били съчинени от него"[2].
През 1784 г. Дойно Граматик включва същата песен в Еленския препис на Паисиевата история, като я озаглавява „За спасяването на княз Владимир от Самуиловата дъщеря, девицата Косара“. Еленският препис на "История славянобългарска" е част от Ръкописната колекция на НБКМ и е дигитализиран[3].
Предлагам автентични снимки на част от него:
При Д. Граматик песента се състои от 104 стиха и действително е много близка до съдържанието на песента от Андрия Качич Миошич от "Razgovor ugodni naroda slovinskoga". Според Н. Иванова у Дойно Граматик тук липсват точно 46 стиха[4]. Той пропуска онази част от диалога, в която Иван-Владимир разказва на Косара за миналото си, както и сцената с освобождаването му от тъмницата. Емоциите му са трафаретни, липсва описанието на дрехите на героя - т.е. Дойно Граматик "чисти" фолклорната декоративност, падежните форми, стилистичните фигури и се опитва да приближи всичко до вече оформилия се у нас исторически жанр. Самият той не знае кой е авторът на песента - нарекъл го е "неким песнописцем".
Странно е, че изследователите досега не си е задавали следните въпроси:
- Как е възможно песента да е авторски текст на Андрия Качич Миошич, като я познаваме още от Дукленската летопис ?
- Защо Дойно Граматик не казва името му, а изрично уточнява, че авторът е "неким песнописцем"?
- Дали всъщност песента е една и съща или съществуват няколко нейни инварианта от различни или от един и същ век? Еднакъв вариант ли ползват анонимният съставител на Дуклянската летопис и Дойно Граматик (респективно Андрия Качич Миошич)?
Според мен за отговора на горепосочените въпроси ще помогне именно изследването на ръкописа на Неофит Рилски в БИА на НБКМ: със съдържанието си и с езиковите си особености. Според мен той не е реализиран в библиотеката на Рилския манастир, където Неофит работи, с прекъсвания, почти през целия си живот. Защото графично не "преписва" по традиционния начин - това е свързано с много просто обяснение - пести хартия и вероятно е на път. А при внимателно четене се вижда, че Неофит, "преписвайки", е направил и свой собствен превод.
[1] Лишев, С. Дуклянски летопис. - В: Латински извори за българската история. Т.3., С., 1967, с.174 - 175.
[2] Георгиев, Е. Люлка на старата и новата българска писменост. С., 1980, с. 294.
[3] http://digilib.nationallibrary.bg:8082/show-sr?id=58
[4] Иванова, Н. Андрия Качич Миошич и Еленският превод на Паисиевата история от 1784 г. Стилистични и езикови трансформации. - В: Българи и хървати през вековете. Андрия Качич Миошич и българите. С., 2000, с. 99 - 108.
