
1 февруари Онлайн рубрика „ЗЛАТЕН ИЗВОР“
6 февруари 2024 г.
Националната библиотека отличи 24-ма дарители в Шестата церемония „Дарител на годината“ за 2023
16 февруари 2024 г.„140 г. от смъртта на Иларион Ловчански и Кюстендилски“ (2 февр. 1884 г.)

Негово Високопреосвещенство Ловчанският и Кюстендилски митрополит Иларион е възрожденски архиерей, участник в борбата за самостоятелна българска църква в Османската империя, председател на Привременния синод на Българската църква и председател на Първия църковно-народен събор през 1871 г.
Бъдещият духовник е роден през 1799 или 1800 г. в махала Горни Чукани на град Елена със светско име Иван Иванов. Първоначалното си образование добива в местното килийно училище и в метоха на Хилендарския манастир "Въведение Богородично", а след това постъпва в Къпиновския манастир. През 1819 г. се замонашва под духовното име Иларион и служи 25 години при петима търновски митрополити на Гръцката патриаршия.
През 1852 г. е ръкоположен за митрополит и в продължение на 20 години възглавява Ловчанската епархия. По покана на водачите на движението за църковна независимост Иларион Ловчански заминава за Цариград през 1868 г. и в края на същата година подава оставката си от Патриаршията с намерението да се присъедини към бъдещата българска църква.
В началото на 1872 г. заедно с Панарет Пловдивски и Иларион Макариополски извършват Богоявленската служба в българската църква във Фенер без разрешението на цариградския патриарх, поради което е заточен в Измир, но броени дни по-късно е върнат в Цариград след протестна демонстрация на местните българи начело с Петко Славейков и Тодор Икономов. През февруари същата година е избран за първи български екзарх от свикания Временен съвет на Екзархията, но не е утвърден от султана и на негово място е избран видинският митрополит Антим I.
Иларион Ловчански умира на 2 февруари 1884 г. в Кюстендил и е погребан в митрополитската църква „Успение Богородично“
Документално градиво за изучаване живота и дейността на архиерея е личният му архивен фонд, съхранен в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Той включва 561 документа с хронологичен обхват 1846–1888 г. и разнообразно съдържание: автобиографична бележка, описи на вещи, движимо и недвижимо имущество, сметки, разписки, протоколи, писма и др.
По повод 140 г. от от смъртта на Иларион Ловчански и Кюстендилски в експозиционната поредица „Книжовен калейдоскоп“, разположена в зала „История на книгата“, ще бъдат представени оригинални документи от личния му архивен фонд, които могат да бъдат разгледани от посетителите от 2 февруари до 1 март 2024 г.