Житието и службата на българския анахорет св. Йоаким Осоговски

В българската книжовна и църковна история през вековете са създавани жития и служби за важни и почитани южнославянски и балкански светци, сред които особено тачени са светите братя славянски първоучители Константин  Философ - Кирил и Методий, св. Иван Рилски, св. Петка Търновска, на св. Стефан Урош,  на западнобългарските анахорети (отшелници) св. Прохор Пчински, св. Гавриил Лесновски  и св. Йоаким Осоговски-Сарандапорски. В различни по състав сборници и богослужебна книжнина, съхранявани в колекцията от славянски ръкописи на Националната библиотека, са включвани такива съчинения, които отразяват създадените в старобългарската епоха култове към южнославянските светци. Запазени са и специално композирани сборници със служби и жития на отделни светци, сред които св. Георги Нови Софийски, св. Николай Мирликийски, св. крал Стефан Милутин, св. Иван Рилски,св. Гавриил Лесновски,  св. Йоаким Осоговски и др. Тук ще бъде представен един такъв ръкопис, подарен заедно с още няколко късни славянски ръкописи от Българската мултимедийна компания през 1995 г.  - Служба и житие на св. Йоаким Осоговски от  1789 г. (БМК 2).

Основаването на манастира “Св. Йоаким Осоговски” – Сарандапор близо до Крива паланка (дн. в Република Северна Македония) се датира в древността. Най-ранното според изследванията на известния български учен Йордан Иванов споменаване на обителта е по времето на цар Калоян в края на XII в. Към средата на XVIII в. манастирът е запустял, мощите на светеца са били загубени, за което споменава и св. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“. Вероятно в първата половина на XIX в. е започнало възстановяването на Осоговския манастир, което е завършило около 1845-1847 г. Може да се предполага, че във връзка с освещаването на новосъграденото духовно средище там са получили като дар от Хилендарския манастир препис от службата и житието на св. Йоаким Осоговски, изготвен от книжовника Теодосий Леков и завършен според неговата бележка на 25 февруари 1789 г. В текста на скрипторската бележка се споменава също името на поръчителя - кир отец Давид, проигумен на Великата лавра Хилендар.

В средата на XIX  в. Найден Геров, тогава руски консул в Пловдив, се заема да подпомогне възстановяването на Осоговския манастир. По този повод той води оживена преписка с игумена на манастира  Аверкий Попстоянов и от него научава за донесения в обителта ръкопис с житието и службата на покровителя на манастира - св. Йоаким Осоговски. В кореспонденцията между двамата Найден Геров изказва желанието си да се направи препис на житието на св. Йоаким Осоговски, което е планувал да публикува. За освещаването на манастира в писмата е направено и предложение да се възложи на именития български художник Станислав Доспевски изработването на проект за щампа  с изображения от текста на житието на западнобългарския анахорет. В архива на Найден Геров (Български исторически архив, ф. 22) е запазен само проектът и засега не е известно да е осъществено нейното отпечатване.

Елена Узунова