Световният елит танцува в чест на Шекспир

На 20 юни 1911 г. в Роял Албърт Хол в Лондон  се провежда бляскаво събитие, за което са съхранени за идните поколения атмосферата, емоцията и неговият колорит. Благодарение на разкошното издание със заглавие „1616-1916.  Shakespeare Memorial : Souvenir of the Shakespeare Ball“, реализирано в Лондон и Ню Йорк и публикувано за организационния комитет, всеки може да бъде участник в благотворителния бал, организиран с цел събиране на средства за построяване на нов национален театър в Лондон. .

Въпреки че това издание е донякъде вдъхновено от идея за отпратка към пиесите на Шекспир, от първостепенно значение е неговата пищност. Между кориците му са съхранени портрети  - фотографии,  картини и скици на участниците бала. Томът е посветен на предстоящото след 5 години честване на тристагодишнината от смъртта на Шекспир през 1916 г., чието наближаване вдъхновява  кампанията за изграждане на националния театър. Но всъщност изданието  е част от един добре реализиран ПР-проект на майката на Уинстън Чърчил - лейди Джордж Корнуолис Уест, за трайно установяване във висшите общества на Европа и света.

Да  разгледаме хронологията на събитията и участниците в бала. Годината 1911–та  далеч не е напълно безоблачна за английското общество .Безпрецедентен брой работници стачкуват, бедността и детската смъртност са широко разпространени, а в същото време скучаещи представители на английското висше общество не могат и да предположат задаващата се на хоризонта Първа световна война. За 22  юни през същата тази 1911 година е определена тържествената коронация на крал Джордж V – събитие, което е използвано като идеална предпоставка за организирането на бал два дни преди неговото осъществяване. Представители на благороднически фамилии от целия свят пристигат в Лондон за коронацията, а посредством включването си в бала 2 дни по-рано повечето от тях ще могат да припомнят и родствената си връзка с героите на Шекспир, обличайки съответните костюми.

Коя е лейди Корнуолис Уест? Джени Спенсър-Чърчил (9 януари 1854 – 29 юни 1921), известна и като лейди Рандолф Чърчил според титлата на първия си съпруг, е родена в Америка британска социалистка. Тя е майка на британския политик и държавник Уинстън Чърчил, който през същата 1911 г. е вътрешен министър в правителството на Хърбърт Аскуит. Според някои от семейните предания, Джени е имала прадядо ирокез, но все още не са открити достатъчно доказателства за евентуалното й индианско потекло. Съществуват и твърдения, че фамилията Джеръм първоначално е Джейкъбсън и че етническият произход на Джени всъщност е еврейски, поне от страна на баща ѝ, но и те не намират необходимото потвърждение.  Известната красавица (неин почитател казва, че във външния й вид има „повече от пантерата, отколкото от  жената“) лейди Рандолф Чърчил е била изключително интелигентна и обществено активна жена. Макар и за кратко (от 1899 до 1901 г.) е работила и като редактор на списание[1]. Каквито и да са тайните, в които е забулена мистериозната й личност, то едно е ясно – тя е дъщеря на богат американски финансист и с парите му „купува“ благородническата си титла, омъжвайки се за лорд Рандолф Чърчил. Краят на 19 век е златна ера за процъфтяване на този модел. Американският капитализъм набира мощ, докато британската аристокрация е в упадък. Съществува дългогодишна неформална договореност между богаташите от Новия свят и европейските потомствени благородници за взаимна подкрепа чрез сключване на подобни бракове.  Жените от това време  дори са известни като „доларови принцеси“.

Лейди Корнуолис Уест оглавява организационен комитет, който да набере средства за построяване на новия театър в Лондон, посветен на Уилям Шекспир. Централно събитие в дейността на комитета е балът, определен за 20 юни 1911 г. Да надникнем зад вратите на Роял Албърт Хол – залата, която ще бъде тотално преобразена за целта на събитието.

Пространството е пищно украсено по проект на известния британски архитект сър Едуин Лутиенс като градина в италиански стил на Тюдорите, с колони, зелени тревни площи и истински цветя. Долните нива на залата представляват красиво оформени живи плетове от тис с птици, накацали по тях,  над които се спускат лози. Поставени са и истински кипариси в саксии, а горните галерии са превърнати в мраморни тераси [2]

[1] https://winstonchurchill.org/the-life-of-churchill/life/family-man/sir-winston-and-his-mother/

[2] https://www.lutyenstrust.org.uk/portfolio-item/book-review-the-perfect-summer-by-juliet-nicolson/