Клуб „Писмена“ представи „Природи и реалности“ от Валери Вергилов

На 10 април поетът Валери Вергилов гостува на Литературния клуб „Писмена“ с най-новата си стихосбирката „Природи и реалности“, издание на Издателство за поезия Да. Това е третата стихосбирка на Валери Вергилов, който е автор на книгите с поезията „Не си отивам кротък“ (2018) и „Течението на безследната вода“ (2021). И двете са подкрепени от анотациите на Ани Илков и Емил Андреев, които представиха и „Природи и реалности“, не само като наложили се творци, но и като съученици на  поета, с когото ги свързва дългогодишно приятелство още езиковата гимназия във Видин.

Ани Илков избра да говори кратко и лично за поета. Той разказа за първите му опити за публикуване с думите, че всички са писали поезия, но Валери е бил най-авангардният сред тях. В ролята си на редактор на стихосбирката Ани Илков говори и за подредбата, но и за спецификата на поезията на Вергилов, която той като читател много цени. Емил Андреев свърза поезията на Валери Вергилов с тази на Пенчо Славейков и изрецитира стихотворение, което Вергиров е написал като ученик.

Валери Вергилов прочете по едно стихотворение от трите части на „Природи и реалности“ и по този начин онагледи темите на всяка от тях. С първата – „Северозапад“, визира родния си край, с втората “Britannia” – мястото, където живее в момента, и третата част – „Зад предела на природата“ – вътрешните си търсения. Той обясни и защо след дългото прекъсване на писането се е завърнал към поезията с публикации на български език, след като не живее в България. Причината за това според него е в специфичната модулация на родния език, която ни определя още преди да знаем, че онова, което слушаме, е език.

Силвия Чолева сподели като издател за работата си по книгата и че стихосбирката „Природи и реалности“ има качества да стане една от книгите на годината. Тя  благодари на Ани Илков, чрез когото се е запознала с поезията на Валери Вергилов, и на всички работили по оформлението. Тя изказа специална благодарност на публиката, сред която имаше правостоящи почитатели на поезията на Вергилов. По нейна молба поетът прочете стихотворението „Досие, май 1973 г.“, което е особен вид автобиография, но и задава по оригинален начин рамката на времето от 70-те години.

За Националната библиотека Вергилов написа автографа: „Завръщане в дълбините и възвисенията на езика – винаги. За Националната библиотека – да бди над езика!“. Като подарък от институцията той получи антологията „Стихопади“.

Следващото събитие на Клуб „Писмена“ е предвидено за 16 май, когато гост ще бъде поетесата, писателката и преводачката Яна Букова и ще разговаряме за списание FRMK, редактирано и издавано в Атина, и ролята на Яна Букова в неговото създаване.

Фотогалерия