Националната библиотека представи изложбата „Католиците в България XVII – XX век – книжовно-документални свидетелства във фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Изложбата, открита на 17 април в Централно фоайе на Националната библиотека, има за цел да представи ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на българското възраждане, които се съхраняват във фондовете на НБКМ. Сред личностите, които изграждат експозиционния разказ, са изявени със своята книжовна дейност българи като Илия Маринов, Петър Богдан Башев, Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Павел Дуванлията, Евсевиус Ферменджин и др.

В своето встъпително слово директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова отбеляза, че през 2024 година се навършват 350 год. от смъртта на тримата бележити българи католици Петър Богдан, Филип Станиславов и Петър Парчевич, които със своята дейност подпомагат развитието на културните процеси през XVII в., поддържат запазването на българската народностна идентичност и формират кръг от последователи, които през следващите столетия продължават книжовната им дейност.

Поздравителен адрес от името на Президента на Република България Румен Радев прочете доц. Пламен Славов, съветник на Президента по култура. Зам.-министър на културата Амелия Гешева, на свой ред в словото си изрази подкрепата си за изложбата. Тя подчерта един много важен факт, че българите католици през посочения период неизменно и категорично са подчертавали  българския си произход.

Доц. д-р Радослав Спасов направи задълбочено представяне на съдържанието на изложбата, като се позова на водещата цел при подготовката ѝ, а именно да представи ценни документални свидетелства за българите католици от епохата на Българското възраждане, които се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Той обясни, че таблата са подредени в хронологично-тематичен ред, а илюстративният материал от географски карти, вложен в повечето теми, допълва представите за епохата  и показва ясно неотменното присъствие на България на картата на Европа през вековете, независимо от сложните исторически обстоятелства. Езиковият обхват на документите обхваща четири езика – италиански, латински, български и османотурски.

Илия Маринов е първият българин назначен за католически  епископ през XVII в. Роден е в Чипровци през 1577 или 1578 г. Възпитаник първо на Климентинския колеж, той изучава юридически науки в Римския университет. През 1624 г. става Софийски католически епископ. Поради влошеното му здравословно състояние, през 1638 г. за негов помощник е назначен Петър Богдан. Илия Маринов умира през 1641 г. и е погребан в Чипровци.

Петър Богдан Бакшев (Бакшич) е роден в Чипровци през 1601 г. с името Богдан, което запазва до края на живота си заедно с монашеското Петър. Първоначално учи в родното си място, а след това в Анкона – Италия. През 1623 г. продължава образованието си в Климентинския колеж до 1627 г. През 1630 г. е избран за кустод на България, а през 1640 г. прави прословутата си обиколка на балканските части на Османската империя, с подробно описание на повечето селища с българско население В релацията си той посочва етническия им състав, църкви, архитектура и др. През 1641 г. Петър Богдан става Софийски епископ след смъртта на Илия Маринов и успява да издигне своята катедра в ранг на архиепископия през 1642 г. Той  проявява политическа активност с  цел  да се сформира коалиция срещу Османската империя и да се освободи България. Същевременно развива и книжовна дейност. Най-известното му произведение е „За древността на бащината земя и за българските дела“, което е първи исторически трактат за родната ни история през този период. Умира през 1674 г. и е погребан в построената от него църква „Св. Мария“ в Чипровци.

Филип Станиславов е роден около 1608-1610 в свищовското село Ореш. Учи в Илирийския колеж в Лорето. През 1635 г. е назначен за преводач на папа Урбан VIII, а на следващата година е изпратен като мисионер в българските земи. През 1648 г. е избран за епископ на Никополска епархия, а през 1651 г. основава училище н с. Трънчевица. През същата година издава в Рим своя „Абагар“. Работи активно с Петър Богдан. Умира през 1674 г.

Кръстьо (Кристофор) Пейкич е български католически духовник, един от най-образованите българи през XVIII в. Роден е през 1665 г. в Чипровци. Учи в южнославянския колеж в Лорето и в Рим.  Ръкоположен е за свещеник през 1698 година и служи сред българските бежанци в Трансилвания. През 1717 година публикува на латински език в Търнава (дн. Словакия) голямо съчинение, насочено против мохамеданството, под надслов „Мохамеданинът обучен в съгласие с Корана на Христовия закон". Книгата е възприемана като наръчник за католическите мисионери, работещи сред мюсюлманско население.

Павел Гайдаджийски Дуванлията е роден през 1734 г. в Пловдив или в село Дуванли Учи в Рим и в Илирийския колеж в Лорето, а след това получава висше образование отново в Рим. През 1777 г. е ръкоположен за епископ на Никополска католическа епархия. Резидира в Белене и Русе. Развива активна книжовна дейност и е първият, който поставя поезията върху фолклорни елементи. Умира през 1804 г. в Букурещ.

Евсевий Ферменджин със светско име Мартин Луков Ферменджин (1845, Винга - 1897, Нашице, Хърв.) е историк, член на Загребската академия на науките, потомък на български преселници във Винга, учител във францисканското училище в Бая. Живее в Рим от 1883 г. Първият български учен, удостоен със званието "академик". Неговите сборници с документи са ценно свидетелство за  църковната, демографската и културната история.

В изложбата са включени и екземпляри от първите печатни книги за българите католици – букварът на Яко Яковски и текстове, разясняващи догматиката на католическата църква на достъпен, говорим език. Интерес представляват и трите преработки на „История славянобългарска“, изписани с латиница, но отново на говорим език, чрез които текстът на Паисий се разпространява в средите на българските павликяни. Илюстративният материал от географски карти от колекциите на Националната библиотека допълва представите за епохата и показва ясно неотменното присъствие на България на картата на Европа през вековете.

Събитието събра множество представители на обществените среди.

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Фотогалерия