Националната библиотека отпразнува своя троен празник с Голямата диктовка „Пазител на българския език“ и изложбата „Непознатият „Рибен буквар“

Тържествата започнаха на 10-и май с поднасяне на цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий и поздрав от хора на Музикалното училище.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ с право се гордее със своя троен празник 11-и май, който е Ден на Светите братя равноапостоли и просветители Кирил и Методий, патронен празник на НБКМ, както и професионален празник на българските библиотечни и информационни специалисти.

Тази година честването се проведе на 10-и май, петък, и стартира с поднасянето на венци пред паметника на Светите братя. Цветя за празника бяха подготвили както Националната библиотека, така и Президентството на Република България, Министерството на културата, Столична община, кметството на район „Оборище“ и УниБИТ. Върволицата от хора, които държаха да оставят букети пред паметника, сред тях и деца, добави силен емоционален заряд още в началото на празника. Хорът на Музикалното училище, под диригентството на Славил Димитров, допълнително подсили тържественото усещане.

Честването продължи с речта на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова, посветена на тройния празник на библиотеката, и откриването на изложбата „Непознатият „Рибен буквар“.

„Да бъдеш библиотекар днес означава, че си пазител на словото, защитник на интелектуалното наследство и аристократ на духа, отдаден на нещо по-благородно от собствените си нужди, - подчерта доц. Александрова. - Необходим е огромен кураж за да пренебрегнеш песента на сирените. Сещате се за онзи незабравим образ от гръцката митология: как моряците се връзват за мачтите на кораба, за да не скочат в морето, слушайки упойващите песни на сирените... Изкушенията пред днешния човек, тези модерни „сирени“, са на всяка крачка и често обещават по-високо възнаграждение, по-добра материална база и ред други придобивки, които също звучат упойващо. Трябва да бъдеш безкрайно отдаден на призванието библиотекар, за да се „вържеш за мачтата“ и да не свърнеш от пътя. Път, осеян с трудности, но и с вдъхновение; с гордост и удовлетворение, че си мост между хората и натрупаната с хилядолетия мъдрост.“

Доц. Александрова насочи вниманието на многобройната публика и към изложбата „Непознатият „Рибен буквар“, посветена на 200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ на  д-р Петър Берон, като повече за експозицията разказа нейният автор д-р Бояна Минчева.

За „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон са изписани хиляди страници и въпреки всичко той остава недокрай познат за днешните съвременници. Седемте му издания излизат от печат в периода 1824 – 1862 г. С всяко следващо издание Берон внася нови пояснения, видоизменя и допълва структурата на учебника.

„Рибният буквар“ е и първата българска илюстрирана книга. Изложбата за първи път представя източниците, които са използвани като образци за пилотното издание. Страници от български и чужди печатни книги от XIX в., документи и редове от българския възрожденски периодичен печат свидетелстват за оценката на съвременниците на д-р Петър Берон за неговата малка голяма книжка.    

Поздравителни адреси по повод тройния празник на Националната библиотека бяха поднесени от името на Президентството на Република България, Министерството на културата, Столична община, кметството на район „Оборище“, УниБИТ и Музикалния театър. Слово за сакралната връзка между човека и книгата произнесе адв. Красимир Недев, член на Обществения съвет на Националната библиотека. 

Изключително силен акцент в празничната програма се оказа и първата по рода си у нас Голяма диктовка „Пазител на българския език“, която предизвика огромен интерес. За нея се събраха над 80 души с различни професии, от известни личности до ученици. Условието беше едно: да могат да пишат на български език! Между най-добре справилите се с диктовката ще бъдат избрани и "Пазители на българския език", които ще получат сертификатите си в навечерието на 24 май – на 22 май в 17:30 ч.

Голямата диктовка показва безкрайното уважение на Националната библиотека към българския език и гордостта ни от владеенето на един от най-старите езици на света. Надяваме се с тази инициатива да привлечем вниманието към чистото българско слово и неговата важност за самочувствието и оцеляването ни като нация.

В забързаната съвременност рядко се сещаме за привилегията да пишем на български, но винаги можем да запазим любовта си към непреходното в езика..Надяваме се Голямата диктовка „Пазител на българския език“ да се превърне в традиция и все повече участници да се включват в нея през следващите години.

Фотогалерия