Виртуална изложба „Католиците в България XVII-XXI в.“
Виртуална изложба „Католиците в България XVII-XX в.“
15 май 2024 г.
„110 години от рождението на Борис Христов“
110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ – ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ОПЕРНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА XX ВЕК
18 май 2024 г.
Виртуална изложба „Католиците в България XVII-XXI в.“
Виртуална изложба „Католиците в България XVII-XX в.“
15 май 2024 г.
„110 години от рождението на Борис Христов“
110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ – ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ОПЕРНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА XX ВЕК
18 май 2024 г.

Националната библиотека гостува със своята изложба „Медицината в Османската империя“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов

Националната библиотека гостува със своята изложба „Медицината в Османската империя“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов

Интересът към експозицията е предпоставка тя да бъде показвана и в други лечебни заведения.

 

Изложбата „Медицината в Османската империя“, подготвена от архивисти от отдел „Ориенталски сбирки“ към НБКМ, бе представена и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Експозицията ще остане там до края на месец юни.

Доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, изрази своето удовлетворение от интереса към работата на архивистите и подчерта, че „Медицината в Османската империя“ може да бъде показвана в бъдеще и в други болници.

Този тип пътуващи изложби показват ясно желанието на НБКМ „животът“ на подобни интелектуални продукти да бъде удължаван в името на заинтригуваната публика. На свой ред и директорът на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ д-р Валентин Димитров изрази радостта си от гостуването на експозицията.

Доц. Християн Атанасов, ръководител на отдел „Ориенталски сбирки“, разказа повече за 15-те табла с документи от различен произход, изписани на няколко езика.

Медицината има повече от фундаментална роля във всяко общество, а в това отношение Османската империя не е изключение. Въпреки, че тя наследява дадени лечебни практики от античните гръцки и римски лекари, османците развиват и свой оригинален подход към здравеопазването. Османската медицина се базира на традиционни методи, включващи лечения с минерални води, диетични режими, налагане на карантинни мерки и ваксинации, но също така е повлияна от религиозните и културни вярвания.

Лекарската професия е била традиционно на почит, а през XIX век започват да се въвеждат модерни медицински практики и техники. Все повече българи завършват висши медицински училища: лекари като д-р Христо Стамболски от Казанлък и д-р Иван Чомаков от Пловдив са неразривна част от елита на нашето Възраждане. Показателно е, че тези много образовани за времето си хора масово се включат в революционните комитети, основани от Васил Левски.

Фотогалерия