
Националната библиотека гостува със своята изложба „Медицината в Османската империя“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов
15 май 2024 г.
Директорът на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова, взе участие в конференция посветена на предизвикателствата и възможностите на изкуствения интелект в библиотеките
20 май 2024 г.110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БОРИС ХРИСТОВ – ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ОПЕРНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА XX ВЕК

Борис Христов - творчески взискателен „обикновен” човек, избран от Бога да бъде „необикновен”.
Роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Завършил Право, той е забелязан от цар Борис ІІІ, докато пее в прочутия хор "Гусла" и получава стипендия да учи оперно пеене в Рим. След това учи вокално майсторство в Залцбург.
Неговата забележителна кариера е изградена в сравнително кратък срок и при сериозна конкуренция на световните оперни сцени.
Гениален оперен артист, един от най-изтъкнатите баси на 20-ти век, работил през голяма част от живота си в Италия.
Великият българин дарява дома си на българската държава, за да се грижи за развитието на млади оперни певци, а домът, в който е живял в София става "Музикален център Борис Христов" за подготовка на млади дарования.
Земният му път приключва на 28 юни 1993 г. в Рим.
Съпругата на певеца Франка де Рензис-Христова дарява на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 1996 г. костюма на Борис Христов от участието му в операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски. Костюмът е с инвентарен номер на театър „Ковънт Гардън“ от вътрешната страна и датировка 1958 г.
Според изкуствоведа Атанас Божков с този театрален костюм нашият именит оперен певец Борис Христов извършва „Една от най-големите реформи в музикалния живот на епохата“. Тя става факт след премиерното изпълнение на операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски на сцената на театър „Ковънт Гардън“ на 31 октомври 1958 г. Тогава за пръв път операта е представена на руски език пред английската публика. Това е дългогодишна битка на нашия сънародник по налагането на оригинален език при изпълнението на руските опери, увенчала се с успех на тази паметна дата. Това удостоверяват и италианският вестник „Corrieredellasera“, Milano, 3 Novembre, 1958. и „Дейли мейл“, който пише, че „вечният спор, дали езикът играе важна роля в изпълнението на някоя опера, е окончателно решен“ (1 ноември 1958).