За опита с литературата и надеждата в нея
Разговор с Александър Чобанов и Владимир Полеганов за романа „Минало несвършено“

На 4 юни Клуб „Писмена“ посрещна писателите Александър Чобанов и Владимир Полеганов и представи романа „Минало несвършено“. Предлагаме нашия разговор с тях.

Как се пише роман от двама писатели? Къде свършва Александър Чобанова и къде започва Владимир Полеганов в писането на съвместния ви роман?

АЧ Историята на литературата ни показва, че има много успешни романи от двама автори, но нашият случай е по-различен. А именно, че Владимир Полеганов изцяло сам написа романа, базирайки го на персонажи и сюжети създадени вече под формата на сценарий за телевизионен сериал. Така че реално моето участие приключва на ниво сценарий. 

ВП Може да се каже, че началото е при Сашо, а краят – при мен. И така имаме свят, който се е доказал като убедителен на екран и сега започва нов живот на страница.

Доколко „Минало несвършено“ e верен на сериала „Отдел „Издирване“  и доколко играе с материала, с който вече разполага? Какво се променя, когато сценарият се превърне в роман?

АЧ От моята перспектива  Владо плътно се е придържал към основния сюжет, но е успял да изследва и места, които не присъстват в сериала и е обогатил и уплътнил сюжета, а на героите, смея да твърдя, е придал изключителна психологическа плътност, влизайки буквално в прецизни детайли на съзнанието им и проследявайки вътрешния монолог на героите.

ВП Иска ми се хората, които са гледали сериала и прочетат романа, да не остават с усещането за това, че някой – в случая аз – е извършил предателство спрямо света на произведението и героите, които го обитават. Затова и отклоненията, които си позволих, са повече на ниво вътрешен свят на героите и потенциал на разкриване на този свят пред читателя. Голямата промяна е именно достъпът до този „интериор“ – което не е задължително плюс в криминалния жанр, защото там загадката, въпросът са винаги светоформиращи инструменти, но се надявам в „Минало несвършено“ да е бонус към вече чудесно изградените герои.

С проф. Огнян Ковачев по време на моята магистратура пред години изучавахме взаимоотношенията между литературен текст и кино. Най-често филмови версии на класически произведения. Тук имаме, казахме, обратен случай, първо е филмовият текст, който следва да се уплътни в образ. Пречка ли беше или напротив наличието на визуални образ.

ВП Не e пречка, по-скоро интересно предизвикателство. При мен като цяло писането е водено от образи, после идват темите, към които тези образи отпращат, след това езикът, който да ги „преведе“. Тук започнах от темите – някои от тях бяха съвсем ясно изведени в сериала, други усетих като „чакащи“ в сенките. Езикът беше ясен – криминалният жанр има специфично звучене.

Необходимо ли беше допълнително проучване за написването на романа?

ВП Да. И много проверки – това наистина ли е така в „реалния“ живот, може ли еди-кой си да каже еди-какво си.

Романът ви обича  тайното и странното – това например е черта на Андрей, Ралица е характеризирана с тишината около нея. Радослав Йорданов, психоаналитикът в романа, има знанието за не отминаването на времето. Това са все маркери, които насочват към възможното озаглавяване на романа, но в същото време ни насочва и към заглавието на роман от Ал. Чобанов – „Неотминало“. Търсен ли беше този ефект на това заглавие и чия беше идеята за него?

АЧ Тук отново заслугата за избора на заглавието е изцяло на Владо. Може би дългото ни познанство и като писатели са му подсказали темите, които ме вълнуват и той много добре е уловил това състояние, което опитвам да изследвам почти във всички свои произведения, а именно как линейността на времето може да предопредели съдбата ни, и то най-вече, когато не успяваме да я артикулираме и в последствие не успяваме да я асимилираме. Много прилича на устройството на човешката психика. Това „Неотминало“ винаги изплува някъде из дълбините на несъзнаваното и взема връх, контролирайки и предопределяйки изборите, които правим. Та, Владо много добре е уловил този нюанс и го пренесъл и в романа.

ВП В един момент забелязах, че незатвореното минало свързва всички герои и че миналото като цяло присъства във всекидневието и работата им – като опит, като спомени, но и буквално като папки, документи, доклади, архиви, все написани и „завършени“ неща, които се оказват живи и далеч неприключили работата си.

По какъв начин ви промени работата по този роман?

АЧ На мен лично припомни как добрата литература много трудно може да бъде заглушена от какъвто и да е вид нова медия. И някак се успокоих, защото в последно време у мен се наслагваше една тревога, а именно – какво ще се случи с литературата в света на технологиите, сериалите и изкуствения интелект. Но Валдо ми даде категоричен отговор.

ВП Даде ми изцяло нов опит – едновременно близък до предишния ми писателски и до преводаческия ми, но и съвсем различен. Това, заедно с факта, че си дал нова форма на нещо хубаво, довел си го до край, е безценно.

Предстоят ли още представяния на „Минало несвършено“ ?

АЧ Лятото е труден период за премиери, но ни предстои представяне на тазгодишното издание на Аполония в Созопол на 6 септември.

Разговора води: Яница Радева