
В Националната библиотека отвори врати тридесетият литературен кът на Китай
26 юли 2024 г.
30 септември, зала „История на книгата“, 18,00 ч. Есенно ателие по творческо писане с Азиз Таш – поезия/превод
25 август 2024 г.Бъдещи вдъхновители
Стажантите в Българския исторически архив на Националната библиотека мечтаят да преподават, да изследват родната история и да помагат на младите хора.

Колко точно струва знанието, ако то не е подплатено с практика? Според прословутия руски писател Антон Павлович Чехов, стойността му без приложение на практика е нулева! И ако тезата му звучи леко крайно, то тази на американския политик и общественик Бенджамин Франклин обяснява връзката между знанието и практиката съвсем човешки и непринудено: „Кажи ми нещо и аз ще го забравя; преподай ми го и вероятно мога да го запомня; въвлечи ме на практика и аз ще го науча!“
Именно тази философия на практическото въвличане в истинската житейска лаборатория на професионалното поприще кара редица студенти да се обърнат всяко лято към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Възможността да бъдат стажанти в НБКМ е не просто обединение на знание и нов опит; тя е и шанс да имат достъп до истински книжовни съкровища и да натрупат безценни спомени.
Сред най-отдадените стажанти в Националната библиотека несъмнено са студентите по история, чийто ентусиазъм да се докоснат до някои светини от отминалите епохи е заразителен. И тази година четирима бъдещи историци от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Българско Възраждане“ избраха да проведат стажа си именно в „Български исторически архив“ на НБКМ, с ръководител на стажа доц. Радослав Спасов. Трудно е да предадем напълно емоциите им на млади, възторжени хора, попаднали в един абсолютен храм на познанието, но все пак опитахме да се докоснем до любовта им към българската история.
На срещата присъства и директорът на НБКМ проф. Красимира Александрова, която приветства стажантите с думите: „Първо искам да Ви поздравя с избора Ви да проведете практиката си в Националната библиотека. Да благодаря и на доц. Спасов, че промотира по един изключително успешен начин библиотеката, тази национална институция. По мое мнение възможността да се провеждат изнесени уроци и обучения тук е изключително интересна и стимулираща. Нека идват повече млади хора, защото това е начинът, по който научават с какво се занимаваме, навлизат в същността на нещата и в кухнята на нашата работа. И допускам, че сега научавате неща, за които дори не сте предполагали. Документите тук са единствени и уникални; те са сериозно предизвикателство пред изследователите и все още установяваме, с подготовката на всяка изложба и презентация, че има какво да откриваме. Необятно е нашето изследователско поле тук, в библиотеката! Така че дано има поне един от вас, дай Боже и повече, който трайно да развие интерес към нашата професия и дори да ни стане колега.“
На свой ред доц. Радослав Спасов подчерта: „Тази практика в момента е предназначена за студенти в трети курс. Тя е съобразена с техния интерес – българското Възраждане. Стажантите ни имат уникален шанс да бъдат тук, в крайна сметка двете институции (СУ и НБКМ – бел.ред.) ги дели една улица! И предвид интереса на студентите – историята на Възраждането, те могат да работят на практика с оригинални документи на нашите възрожденски дейци. И по този начин, благодарение на НБКМ и доц. Александрова, да усетят аромата на епохата. Което на тях като млади, оформящи се специалисти с траен интерес към полето на изследване на българското Възраждане, ще им даде възможност да се запалят по проблематиката и да развият траен интерес за работа с оригинални документи, които се съхраняват тук – не само докато са студенти и пишат своите дипломни работи. Защо да не станат и наши колеги тук, в библиотеката? Бъдещето е в младите, а добрите традиции, които се отстояват вече 145 години в Националната библиотека, трябва да бъдат продължени.“
Предлагаме на вашето внимание няколко блиц интервюта с тези млади хора, които със сигурност влизат в истинския интелектуален потенциал на нацията.
Симона Ангелова
-Симона, как точно избра този път? Със сигурност не е най-популярният за твоите връстници.
-Интересът ми към историята се зароди още в училище, благодарение на моята класна ръководителка. Тогава обаче, честно казано, Възраждането не ми беше толкова интересно като период. После в университета ми стана по-любопитно, тъй като това е процес на пробуждане, осъзнаване и много борби – нещо изключително важно за една нация. Стори ми се полезно да знам повече, затова избрах да специализирам Възраждане.
-Какви са първите ти впечатления от библиотеката?
-Чудесни! На нас тепърва ще ни се налага да идваме тук и сега научаваме как точно се случват нещата, как да откриваме нужното и да търсим съдействие. Освен това е наистина вълнуващо.
Жаклин Стоева
-Жаклин, защо се спря точно на историята?
От съвсем малка са ми любими хуманитарните науки, обичах да чета точно такива книги, свързани с историята. Също така вкъщи ме стимулираха да се насоча в тази посока – семейството ми се интересува от история, баща ми дори се е занимавал с това.
-И все пак: историята не е доходоносно, комерсиално занимание – твои връстници директно се насочват към области като IT, финанси, право… Не се ли изкуши от някоя по-добре обезпечена професия?
-Всъщност вече е пълно с млади хора, които искат да изучават точно тези споменати неща… Защо трябва да преследваме само комерсиалното? Нека бъдем различни!
-Имаш ли някакъв план за себе си?
-Нека видим как ще се развият нещата. Хареса ми, когато отидохме на изпит, да преподавам в училище, но ще видим…
-Част от учителската професия е всъщност да вдъхновяваш, нали така?
-Абсолютно! Да вдъхновяваш и да помагаш на децата.
-Какви са ти впечатленията от библиотеката, вече отвътре?
-Невероятно е усещането да имаш досег до всичко, от което се вълнуваш! В Интернет, колкото и на пръв поглед да е достъпно всичко, то невинаги може да се намери и прочете. Докато тук определено можеш да откриеш съкровища! Това е особено важно за студенти като нас, които освен всичко останало не могат да си плащат постоянно всякакъв достъп до съдържание в интернет.
Росен Райков
-Ще ни разкажеш ли как се запали да учиш история?
-Истината е, че изобщо не ме бива с числата. Не се оправям с математика, химия, физика – не съм човек на формулите. Но пък с удоволствие изчитах всяко лято задължителната литература, а по история обичах да си преглеждам уроците с два-три напред. Така че стана някак естествено… Много лесно запомнях всичко по история, беше ми забавно, идваше ми отвътре, вълнувах се… И съответно нямаше как да избера нещо друго.
-Защо се спря точно на Възраждането?
-Възраждането е период, в който за много кратко време се изграждат личности, които и до ден днешен ни изумяват. След 5 века Османско владичество идва период, в който се появяват хора, които буквално не могат да се опишат… Да вземем един Георги Раковски, който е известен не само със своите революционни дейности - също така е бил историк, полиглот – владеел е 7-8 езика, обикалял е света… И ето, това е само една личност, за която може да се говори с дни!
-Какъв е планът ти за бъдещето?
-Аз съм с профил педагогика, така че бих пробвал да преподавам. Също така имам и друг план в главата. Занимавам се със спорт, с канадска борба. В моя роден град Видин нямаме клуб - затова бих се върнал там да преподавам история, като паралелно създам и такъв клуб. Искам да уча децата на история и на спорт!
-Точно Възрожденски плам има в тази твоя идея и мога да си представя как ще реагират децата… Какви са ти впечатленията от стажа в библиотеката?
-О, много добри! Докосваме се до неща, които няма как да намерим в интернет, съвсем различно е. И е далеч по-вълнуващо.
Мартин Кълвачев
-Да започнем с въпроса дали си някакъв неформален лидер: останалите участници в стажа те определиха като „Войводата“.
-Просто от малък съм запален по историята и традиционните ценности, които тя илюстрира. Вероятно затова останалите ме възприемат така… От най-ранно детство майка ми и баща ми, които също са завършили история, са ми преподавали традиционните ценности на българското семейство и желанието за свобода, които са преплетени и в самото българско Възраждане.
-Какво следва за теб от тук насетне?
-Аз съм със специализация „Старобългарски език“ и мисля да се занимавам с изследователска дейност, най-вече с краеведска история. От Тополовград съм - този регион е не толкова изследван и се надявам в бъдеще да допринеса за неговото онагледяване.