
20 септември – 5 декември / Западно фоайе Поредица „Български библиографи и библиотекари“: „165 години от рождението на Никола Начов“
27 август 2024 г.
16 септември – 15 октомври / Зала „История на книгата“ Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“: Арабска лексикография – избрани ръкописи
27 август 2024 г.19 септември – 18 октомври
Втори етаж / Виртуална изложба
Отдел „Специални колекции“: изложба „120 години от рождението на Любомир Пипков – български композитор, музикален педагог и обществен деец“

На 6 септември 1904 г. в Ловеч е роден Любомир Пипков - български композитор, музикален педагог и обществен деец, син на големия български композитор Панайот Пипков.
Любомир Пипков създава богато творчество в почти всички области на музиката. Представител на т.нар. „второ поколение български композитори”, един от учредителите на „Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика” (1933 г.).
От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер и Иван Торчанов. Любомир Пипков написва първия химн на ПФК Левски през 1921 г., а първата значителна проява като композитор е публичното изпълнение на неговите „Двадесет и две вариации за пиано” през 1923 г.
През 1926 г. заминава със стипендия за Париж, където завършва Ecole Normale de Musique, композиция при П. Дюка и Н. Буланже, и пиано при Ив. Лефебюр.
Отличният музикант след обучението си в Париж се завръща в България. През 1932 г. работи в Софийската опера като корепетитор, по-късно става и хормайстор, а дейността му оставя трайни следи в израстването на хора. Създава редица музикални произведения, като операта „Янините девет братя” (1929-1937), революционната поема за хор и оркестър „Сватба” (1934), клавирния квартет (1939), I симфония (1940) и редица хорови песни и малки инструментални пиеси, с които си завоюва мястото на един от изтъкнатите представители на българската музика.
След 1944 г. Любомир Пипков завършва операта „Момчил” и написва голям брой произведения, в които търси нова изразност.
Творческото развитие на Пипков е очертано в три периода. Първият от тях завършва с операта „Янините девет братя”; вторият завършва с операта „Момчил” и започва третият период, чиито основни белези се стремеж към епично разгръщане на формите, по-широко хармонично развитие и явно предпочитане към инструменталните и оркестрови форми.
Любомир Пипков пише във всички жанрови сфери на своето време, творчески преосмисляйки тяхната образност и музикален език. Характерните черти на Пипковата музика се крият дълбоко в особеностите на българската народна песен.
Непосредствено след 1944 г. е назначен за директор на Софийската опера (1944¬-48 г.). От 1948 г. е професор по вокални ансамбли в ДМА/БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”). Той е създател и първи главен редактор на списание „Музика” (1948 г.), което от 1953 г. излиза като „Българска музика”. Участва в много конгреси и международни журита. Председател на СБК (1945¬-54 г.). Почетен член на СБФД (1974 г.).
Удостоен посмъртно със званието член-кореспондент на изкуствата на ГДР (дн. Германия).


