Есенните ателиета по творческо писане в Националната библиотека стартираха със среща с писателя Владимир Полеганов

Поредицата от ателиета с участието на майстори на словото в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ започна с уъркшоп на Владимир Полеганов – писател, сценарист и преводач, автор на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“, както и на романите „Другият сън“ (награда „Хеликон“ за 2017 г.) и „Минало несвършено“ (в съавторство с Александър Чобанов.)

Топлата есенна вечер на 24-и септември се оказа перфектният фон за среща-разговор с изкушени от литературата, творчески настроени хора. В непринудена, подчертано приятелска атмосфера, Полеганов провокира участниците в ателието да споделят кои са всъщност големите им страхове, свързани с писането, а отговорите бяха открити и честни. И характерни за повечето пишещи хора, всъщност. Полеганов, който е завършил клинична психология и творческо писане, коментира от своята лична и писателска гледна точка въпросните притеснения, които често се оказват спирачки по пътя към литературата.

И така, кои бяха най-често цитираните от участниците в срещата страхове? Вероятно ще разпознаете и себе си в някои от тях, независимо с какво всъщност се занимавате…

Притеснение номер едно за присъстващите се оказа страхът от чуждото мнение, който обаче Владимир Полеганов коментира по следния начин: „За мен е хубаво да я има тази тревожност – писателят трябва да е наясно с контекста си!“

Други опасения, споделени от участниците в ателието, включваха страхът от издателско отхвърляне, от липсата на идеи, послание и убедителен финал, както и притеснението дали стилът на писане няма да бъде определен като „женски“. Доколко авторът може да бъде свой собствен коректив и знае ли достатъчно по темата, за която пише? Пречи ли сравняването с други писатели? Трудно ли е човек да опази собствения си, автентичен глас насред навалицата от съвременни автори?

„Притеснявам се да не започна да звуча като някой друг, - сподели един от участниците в ателието. - Доста съм податлив и дълго време нещата, които чета, отекват в мен.“ Екзистенциалният страх дали, в крайна сметка, един човешки живот стига да напишем това, които искаме и което трябва, също предизвика оживена дискусия.

В рамките на срещата Владимир Полеганов проведе и творчески упражнения с присъстващите, сред които беше „извикването“ на образ в съзнанието и писането на кратък текст по него – от първо или второ лице, както и от неутралната перспектива на „всевиждащия разказвач“.

Серията есенни ателиета по творческо писане в НБКМ се провежда с подкрепата на Столична община. Събитието е част от програма „София празнува 17 септември“.

Текст: Катерина Хапсали

Фотогалерия