В Националната библиотека беше представена антологията „Накратко/Късаджа/Kısaca“

На ноемврийското събитие на „Писмена“ беше представена двуезичната антология „Накратко/Кусаджа/Kısaca“. Изданието е резултат от научноизследователско проучване, осъществено в рамките на една година и включва манѝ от традиционната култура на турци, гагаузи и татари. Съставителите на антологията са гл. ас. д-р Бехрин Шопова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, доц. Зоя Микова, преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, и д-р Азиз Шакир, изследовател и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е и преводач на четиристишията. И тримата, заедно с илюстратора на изданието, взеха участие в събитието.

Във фолклорната култура манѝ са четиристишия, обикновено с рима на първи, втори и четвърти стих. Изпълняват се по различни поводи и са разпространени сред почти всички народи, използващи тюркски езици. Книгата съдържа образци на манѝ, подбрани от обемна теренна документация. Тези съвременни записи са осъществени от съставителите при проучвания сред турци от Североизточна и Югоизточна България, татари от гр. Ветово (област Русе) и гагаузи от с. Българево (област Добрич). Ползван е и писмен източник – ръкописен бележник от 1954 г. с личен репертоар, предоставен от изпълнител от с. Долна Хубавка, Търговищко.

Фокусът на презентацията на Бехрин Шопова беше върху характеристиките и функционалния контекст на създаване и изпълнение на манѝ. Тя разказа за проявленията на тази практика в културата и на трите общности в антологията. Подробно бяха представени ритуалните моменти от празничната система, в които четиристишията се използват – Хъдърлез, Мартуфал, факелните шествия в Североизточна България по време на празника Кьофрю, на хоро, в предбрачното общуване по време на байрамските люлки и на двата байрама и др.

Азиз Шакир прочете избрани манѝ и разказа за предизвикателствата, пред които е бил изправен в работата по преводите на четиристишията. Той сподели, че манѝ са изключително труден жанр за превод, най-вече заради кратката форма, която не позволява свобода в конструирането на дълги изрази. Нещо повече – всяко манѝ носи диалектните особености на съответния регион, в който е документирано и тази специфика е отразена при транскрибирането на турските оригинали. Азиз Шакир обърна внимание на тематиката в документираните образци – освен че тя е основно любовна, в немалко манѝ, създадени по време на социализма, се споменават Партията, ТКЗС, ДКМС, построяването на язовир „Кърджали“.

Зоя Микова разказа за етапите на работата на Сдружение „НЕПОЗНАТИТЕ – ПЛОВДИВ“ и зараждането на идеята за книгата. Изданието се осъществява с помощта на Национален фонд „Култура“, Програма „Създаване“ 2023.

Илюстраторът Марин Мерекьов представи предизвикателствата около изработването на визуалното оформление на книжното тяло. За всяка общност той е използвал стилизирани изображения, които показват особеностите на традиционното ѝ облекло. За фон на четиристишията са нарисувани символи, заимствани от културата на трите общности – лале (от турската общност), част от орнамент на престилка (от гагаузка носия) и райско дърво (от татарите), което в представите на тюркските народи е нарово дърво.

В събитието се включиха студенти, университетски преподаватели, изследователи, приятели на съставителите, любители на поезията и словесния фолклор. Безспорно доказателство, че жанрът манѝ е жив и продължава да битува в съвремието бяха думите на Шевкие Чакър от БНР. Тя сподели, че почти всички писма, които се получават в редакцията на радиото започват и завършват с манѝ. Сред публиката беше и д-р Селиме Вейсал, преподавател във Висшия ислямски институт, която разказа при какви случаи са изпълнявани манѝ в родния ѝ край в Лудогорието. Доцент Николай Симов от Националния природонаучен музей предизвика интересна дискусия с въпроси, отнасящи се до паралели с други жанрове и фолклорни форми, характерни за съседни на тюркските култури в Средна Азия.

Бяха обсъдени и съвременните проявления на местната тюркска култура и вероятните възможности за създаване на нови текстове в жанра манѝ. Съставителите споделиха идеята си да организират ателиета, в които участниците да създадат собствени текстове. Независимо че днес манѝ са запазени единствено в паметта на по-възрастното поколение, издирването и съхраняването им спомага за опознаването на изключително важен и устойчив сегмент от културата на туркоезичните общности в България..

Ето и два примера за манѝ:

На кръв прилича мойта роза,

а пък ти – на небосвода.

Манѝтo от красавица изпятo

прилича то на птиче ято.

***

Пред къщата ми дъбове се виждат,

под тях ровичкат птиците.

Любимият ми е учител

и рови като тях, но в книгите.

Следващото събитие на Клуб „Писмена“ ще бъде вдъхновено от предстоящите зимни празници и ще обърне внимание на литературата за деца.

Фотогалерия