6 декември – 6 януари / зала „История на книгата“
Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“: Българите търговци в Османската империя

През декември 2024 г. в поредицата „Книжовен калейдоскоп“ на Националната библиотека посетителите и читателите ще могат да се запознаят с експозицията „Българите търговци в Османската империя“.

В единична климатизирана витрина в зала „История на книгата“ ще бъдат изложени няколко документа от архивните колекции и фондове на отдел „Ориенталски сбирки“, свързани с дейността на българските търговци. Ще бъдат експонирани препис на берат – разрешително от 1859 г. за упражняване на търговия в Европа, Персия и Индия на пловдивския търговец Нестор Янков; молба (арзухал) от 1834 г., адресирана до великия везир от името на пълномощници търговци в Европа от Сливен - Никола Янков и Димитри Зефироглу за назначаването на служба на двама прислужника – Димо Янчев и Йорги Димитриев при търговеца Генчо [Х]аджигеров; молба (арзухал) от 1833 г. до великия везир от чиновника Нури за назначаване на служба на Петър Генчев при Оловешкия търговец [Х]аджи Христо [Х]адживимчев.

Правото на свободно придвижване и извършване на търговска дейност, отдавано на християни, датира от управлението на султан Селим III (1789 - 1807). Тази тенденция се засилва след включването на Османската империя в световната икономическа система от 40-те години на XIX в. насетне. Това е привилегия, отпускана с цел търговията в империята да се извършва не от чуждестранни търговци, а от нейни поданици – християни и мюсюлмани.

През деветнадесетото столетие търговските съсловия на подвластните балкански народи в Османската империя се превръщат във все по-активни участници в търговския стокообмен с Ориента, Централна и Западна Европа. Османската власт издава на търговеца-християнин своеобразен лиценз - берат, за да извършва свободно търговска дейност. В този документ се упоменава правото на посещение и извършване на търговска дейност както на територията на европейските страни, така и в Индия и Персия.

Търговците бератлии поддържат тесни контакти с чужди кантори, работят активно като техни агенти по места или контрагенти, изграждайки широка мрежа от търговски представители, посредници, доставчици и клиенти.

Представените документи разкриват интересни аспекти от статута на търговеца- немюсюлманин, свързани с данъчните облекчения и привилегии, отпускани им от османската държава. Съгласно установения ред, посочен и в берата, били определяни по двама пълномощници (векили), ежегодно сменяни от общността чрез избор. Те от своя страна посочвали останалите лица от гилдията, които да търгуват в Европа и да имат определени права, преводач, слуги и охрана.