За измеренията в романа „Бреговете на Бохемия“ в разговор с Румен Денев

Вашият роман може да бъде определен като исторически, шпионски, философски, но в него силно личи и диалогът със съвременността. Как бихте го описали Вие?

Сюжетът на романа „Бреговете на Бохемия“ тече в един определен исторически контекст и историческата му рамка е безспорна. От друга страна, главният герой е шпионин и неговите похождения придават на интригата шпионски характер, а философското звучене идва от друг герой, който е визионер, опитващ се почти на границата на лудостта да схване потока на времето и пътя на човечеството. Истинският исторически роман би трябвало да бъде прицелен в съвременността, разбира се, а търсенето на отговор защо хората воюват е винаги актуален. И през 30-те години на ХХ век, а определено и сега.

Историческият период от началото на 30-те години на ХХ век е свързан с напрежение, идеологически сблъсъци и криза. С какво ви привлече за романово пресътворяване?

За този период в българската  художествена литература липсва роман. Може би си спомняте българския игрален филм „Хотел „Централ“ от 1983 година? В него събитията се развиваха през този същия период. Режисьор беше талантливият Веселин Бранев, а главната роля изигра великолепната Ирен Кривошиева. Филмът спечели награди в България и чужбина и то заслужено. Филмът е по мотиви от разкази на Константин Константинов. Но „Бреговете на Бохемия“ е първият роман, взимащ за отправна точка военният преврат от 19 май 1934 година. Напрежението в политическия живот на Третото българско царство тогава идва от трудния избор пред елита ни на чия страна да застанем в предстоящата световна война.

В „Бреговете на Бохемия“ прави силно впечатление задълбоченото историческо изследване. Какъв беше процесът на подготовка, колко дълго продължи той?

Писах романа близо 8 години. Историческото изследване не беше самоцелно, то следваше сюжета. Личностите от политическия и интелектуален елит на българската държава по това време са изключително любопитни, заради своето искрено желание да насочат страната ни в спасителна посока. Историческата драма на народа ни може да бъде наречена дори трагикомична поради  неистовите ни опити да преодолеем плановете на Великите сили и на съседните Малкитсили наоколо, които просто искат да ни заличат от Земята като държава и народ.

Образът на Васил Левски е много силен за „Бреговете на Бохемия“, но той е и много експлоатиран днес, дори преди няколко дни летището получи неговото име. Вие сте се занимавали с Левски и преди и не се притеснявате да се обръщате към този образ. С какво продължава да Ви вълнува тази фигура, как успявате да избягвате от клишето, което се е създало за него?

В новата ни история Левски това е България и България това е Левски. Той е наша пътеводна звезда, наша съвест и непрестанен личен пример за всеки, който тръгва на подвиг в името на родината ни.

Кои съвременни въпроси, засегнати в романа, би трябвало читателят да запомни и открои?

За човека и войната. Войната не е външно събитие, а вътрешно състояние на всички хора, като изключим малките деца. Тя е като наркотикът в наркомана, като алкохола в пияницата и алчността в скъперника. Невинни са само малките деца и животните. За всички останали – войната е в нас.

Какво беше най-голямото Ви предизвикателство при написването на „Бреговете на Бохемия“?

Да намеря издател. Минах неуспешно през няколко издателства, докато Даря Хараланова от издателство „Аквариус“ не ми подаде ръка. На нея дължа това, че романът видя бял свят.

Благодаря Ви за този разговор  и че гостувахте на Националната библиотека.

Аз също от своя страна сърдечно благодаря на Националната библиотека и на Клуб „Писмена“ за духовното пространство, в което беше представена книгата ми! 

Въпросите зададе: Яница Радева

Фотограф: Стефан Рангелов