28 март – 29 април / Зала „История на книгата“

Изобретяването на хартията има огромен принос за развитието и разпространението на цивилизацията. Преди хартията да бъде изобретена, като писмени повърхности са били използвани кости, коруби на костенурки и изрезки от бамбук, но тъй като китайската цивилизация е много продуктивна, те се оказват неподходящи поради обема и теглото си. Конопените влакна и коприната са използвани за създаването на хартията, но качеството й, поне – в началото, е далеч от задоволителното.

През 105 г. Цай Лун, поданик на династията Хан (221 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр), изобретил хартията от износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и платнени парцали. Тези суровини можели да бъдат лесно намерени, при това – на много по-ниска цена, в сравнение с цената на коприната. Това позволявало да се произвеждат големи количества хартия. Хартията била използвана в Китай първоначално за опаковане на стоки. Писането върху нея датира от 8 г. пр. Хр. Широката й употреба като писмен носител започва през III век.

Използваният от него метод за производство на хартия (като се изключи механизирането му) си остава същият и до ден-днешен.

Цай Лун е споменат в книгата „100-те най-влиятелни исторически личности” на Майкъл Х. Харт.

Отдел „Специални колекции“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще отбележи годишнината от изобретяванeто на хартията с изложба в зала „История на книгата“ от 28 март до 29 април 2025 г.