В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе открита изложбата „Ромската литература и култура, част от богатството на българската култура“
8 април 2025 г.
Изложбите „Католиците в България XVII–XX век“ и „За древността на бащината земя и за българските дела“,и ръкописът на Петър Богдан гостуват в Хисаря
14 април 2025 г.В четвъртото събитие по проект „На гости за 1 час“ на Националната библиотека „Св св. Кирил и Методий“ участваха над 20 госта от Фулбрайт-България
Ръкописи и старопечатни книги, ценни не само за историята, но и истински произведения на изкуството, бяха показани от доц. д-р Християн Атанасов, главен архивист на отдел „Ориенталски сбирки“, Севдийе Али и д-р Невена Граматикова – архивисти в същия отдел на Националната библиотека по време на четвъртото събитие по проект „На гости за 1 час“ на институцията.
Пред групата от американски стипендианти и български възпитаници на „Фулбрайт“, водена от изпълнителния директор на програмата Анджела Родел, експертите представиха структурата, както и съхраняваното и обработвано османско архивно богатство в колекциите на отдел „Ориенталски сбирки“.
По време на събитието бяха показани и дигитални изображения, репродукции на някои от архивните шедьоври-ръкописи и оригинални документи, които се пазят в Националната библиотека. Участниците имаха възможност да видят четвъртият запазен в света препис на съчинението на Географията на света на арабски език на Идриси, завършено през 1153 г. в двора на краля на Сицилия Роджер II.
„Благодарение на сиджилите, както всъщност се наричат дневниците на кадиите, може да се правят сравнителни изследвания на София, Русе и Видин с други градове в Османската империя като Йерусалим, Дамаск и Белград в периода XVI-XVIII век“, посочи д-р Атанасов. Той каза още, че чрез дефтерите, с които разполага Националната библиотека, е възможно изучаването на административната, финансова и демографска история на Балканите, Мала Азия и дори Северна Африка в същия период.
На участниците в събитието бяха показани и старопечатни книги, оригиналът на фермана, с който османския султан Махмуд II благославя създаването в Сливен на първата българска фабрика на Добри Желязков, а също и бератът за назначаване на Антим I за пръв български екзарх и прочее.
На събитието присъства и заместник-директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Валентина Аксентиева.
Събитието се проведе по проекта „На гости за един час: Иновативни практики за презентиране на книжовно-документалното наследство на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, осъществен с финансовата подкрепа от Министерството на културата по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“.
Повече информация за проекта може да прочетете тук.
Фотогалерия
