Разговор за българския роман в Националната библиотека

Майското издание на Клуб „Писмена“ беше инспирирано от публикацията „Капани“ на Митко Новков в Портал „Култура“, но събитието имаше по-широка цел – да открои предизвикателствата, пред които е изправен съвременният български роман. Дискусията откри Яница Радева, която акцентира върху предстоящото библиографско издание на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, което ще обхване българския роман от началото на XXI век до 2020 г. „Това издание ще покаже една допълнена и различна картина на българския роман“, каза водещата. В събитието взеха участие Кристина Йорданова, преподавател по българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Антония Апостола, писателка, редакторка и литературен консултант, Десислава Желева, директор маркетинг и издателски стратегии в издателство „Колибри“, и Митко Новков, преподавател в Департамент „Медии и комуникация“ на НБУ.

Въпросът, от който обсъждането на българския  роман започна, беше за травмата – от личната към националната, чрез предаването от авторите на едни и същи травматични исторически събития. Първа в разговора се включи Кристина Йорданова, определяйки темата на срещата като не само като хубава и интересна, но и проблематична. Тя започна с очертаване на капаните от публикацията на Митко Новков, започвайки още от началото на неговия текст. Тя се спря на различните модели на прочит и на необходимото разграничение между високата и масовата литература.

Антония Апостолова продължи разговора от позицията на пишещия човек, който е и рецензент в издателство. Тя сподели своите наблюдения от ръкописи, които е рецензирала, но и от един от популярните романи, за които Митко Новков пише в публикацията си. „Мисля, че много важен е факторът „време“ и кога се пише нещо“, каза тя. „Днес да пишеш като Дора Габе, вероятно не е окей. Вероятно ще прозвучи точно графомански. За това времевата рамка е много важна. И всъщност всички неща, които ми се случва да отхвърлям са неща, които звучат просто демодирано“. Тя завърши първото си включване в разговора с наблюдението, че ние нямаме една българска литература, а съществуват различни литератури, които имат своите различни читатели.

Десислава Желева започна своето изказване с наблюдението за леснината на издаването, която затруднява достъпа до хубавата книга. Според нея първият капан пред българската литература не са жанрове, а че пишещите са повече от четящите.

Митко Новков припомни текст, който е писал преди десетилетие, озаглавен манифест на български читател, за да завърши с наблюдението си за разцвета на съвременната литература. Той не се съгласи с наблюдението на Десислава Желева за четящите и пишещите. Според него не само Георги Господинов, но  редица  други писатели намират добър прием и се търсят. Той не назова имена, а насочи своето изказване към предразсъдъците на младите автори. „Бидейки в най-различни журита, каза той, – на „Южна пролет“, където, и това е важно уточнение, където, за първия роман сред младите хора, като казвам млади, това са 18, 20, 23, 24 години, има един страхотен, устрем, мерак, желание да дигнат фантастиката на много равнища. Целият проблем е, че голяма част от писането им е и подражателно“.

Яница Радева се включи с коментара на изказването на Митко Новков, че той говори за поколение, което още не се е откъснало от книгите за Хари Потър и то създава, подражавайки. Тя даде примери от други конкурси, в които е била жури и от които е направила наблюдение, че издателите много внимават какво номинират. Тя спомена за друг капан, който може да се наблюдава по отношение на конкурсите – липсата на разграничение: „Нямаме конкурси за популярна литература, нямаме конкурси за висока литература“.

Сред акцентите в разговора, наред с въпросите за разграничаването между висока и масова литература, редактирането като условие за издаването на качествен роман, бяха разгледани и някои устойчиви нагласи у читателската аудитория – например предразсъдъците, че високата литература е задължително скучна. Кристина Йорданова насочи вниманието и към проблематиката на дискриминацията в процеса на етикетиране на авторите и техните произведения. Тя определи израза „литература на кушетката“ като натоварен със сексистки конотации и призова за използване на по-прецизен език, с който да се характеризират творбите.

В разговора с коментар от публиката се включи и писателят Еди Румян. Участниците си тръгнаха с фототипно издание на „Под игото“ – символичен жест от Националната библиотека, с който организаторите искаха да очертаят връзката между традицията и новите литературни търсения, но и да напомнят, че капаните пред българския роман започват още с произведението на Иван Вазов.

Следващото събитие на Клуб „Писмена“ ще се състои на 19 юни с участието на Иван Христов и Светлозар Желев, в което обект на разговор ще бъдат литературните пространства и книги.

Фотогалерия