В деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България (2 юни), специализанти по Българско възраждане, ръководени от свои преподаватели от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, участваха в проекта „На гости за 1 час“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
2 юни 2025 г.
35-ият литературен чуждестранен кът бе открит в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
4 юни 2025 г.Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ почете паметта на Ботев с едноминутно мълчание и документална изложба
Служителите на Националната библиотека отдадоха почит към саможертвата на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България с минута мълчание пред сградата на Библиотеката и с изложбата „Документи, извори, истини – книжовно-документалното наследство на Христо Ботев в Националната библиотека“.
Днес (2 юни 2025 година) експозицията е разположена пред Националната библиотека, от 3 до 9 юни ще може да бъде видяна в Западното фоайе на институцията.
Изложбата може да бъде разгледана и онлайн на сайта на Библиотеката.
Композицията от документи, старопечатни книги, снимков и графичен материал представя важни етапи от живота и дейността на българския революционер. В изложбата за първи път целенасочено са изградени теми от исторически извори на български и османотурски език. Те дават възможност за панорамен поглед върху личността и възгледите на Христо Ботев като същевременно показват отношението на официалната власт към конкретни събития, предизвикани от неговите действия.
Сред подбраните документи са снимки на родното място на Хр. Ботев и членове на семейството му, както и архивни материали, които отразяват неговата дейност като учител, книжовник, публицист и революционер. Отличават се фотографии и списъци на участници от Ботевата чета, писмо от войводата до капитана на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер, прощалното писмо на поета-революционер до неговото семейство и други.
Един от акцентите в изложбата отразява гледната точка на турската власт за Ботевата чета чрез османотурски документи – доклади, изложения, протоколи, писма, съставени от местната власт и създадената специално за следствията на задържаните и арестувани Ботеви четници Специална комисия във Видин и Извънредния съд в гр. Русе – административен център на Дунавския вилает.
Като отражение на представените документи са включени дописки от Христо Ботев, публикувани в българския възрожденски печат. Емблематична за книжовната му дейност е единствената издадена приживе негова стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“. В изложбата може да бъде видян и календар с лика на Хаджи Димитър и едноименното стихотворение на Ботев, посветено на войводата.
