Когато знанието е игра

Колекцията от старопечатни, редки и ценни издания на гръцки език към отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ включва 1693 регистрационни единици и е най-многобройната от всички чуждоезични колекции на отдела. Нейното съдържание е тясно свързано с развитието на българската култура и образование през Възраждането и дава картината на многообразните потребности и интереси на българските интелектуалци и просветни дейци.

Събудени от вековен сън, книгите разказват истории за влияния, преки връзки и заемки, останали в сянката на повтарящи се утвърдени проучвания и истини. Такъв е и настоящият „герой“ в поредицата „Златен извор“ – детска илюстрирана енциклопедия:

Εἰκονολογία παιδική: περιέχουσα ἕνα τερπνὸν ἄθροισμα τετραπόδων, φυτῶν, ἀνθέων, καρπῶν, ὀρυκτῶν, ἐνδυμάτων καὶ ἄλλων διδακτικῶν ἀντικειμένων, συλλεχθέντων ἐκ τῆς Φυσικῆς ἱστορίας, τῶν τεχνῶν καὶ τῶν ἐπιστημῶν, καὶ ἀντισχεδιασθέντων ἀπὸ τὰ κάλλιστα πρωτότυπα, εἰς τὰ ὁποῖα προσετέθησαν καὶ περιγραφαὶ συνοπτικαί, διδακτικαὶ καὶ ἀνάλογοι μὲ τὴν κατάληψιν τῶν παιδίων ἥτις συνετέθη γερμανιστὶ ὑπὸ Φραγκίσκου [sic] Ἰωάννου Βερτούχ. Μεθερμηνεύθη δὲ καὶ ἐξεδόθη εἰς τὴν κοινὴν ἑλληνικὴν διάλεκτον ὑπὸ υῶν αὐταδέλφων Μανουὴλ καὶ Κυριακοῦ Καπετανάκη. Ἐν Βιέννῃ: τυπ. Γρούνδ, Λεοπόλδος, 1810 - 1812.

vol. 3. 1811. [56], [55] f. : ill.

vol. 4. 1811. [49], [48] f. :ill.

Тази енциклопедия е превод на гръцки език на немското оригинално издание "Bilderbuch fur Kinder"¹. „Илюстрирана книжка за деца“ на Бертух излиза в периода 1790-1830 г. във Ваймар в 237 части. Илюстративният материал в нея е осъществен чрез 1185 медни плочи, върху които са гравирани около 6000 изображения на растения, животни, исторически и археологически обекти. Тя е двуезична – на немски и френски език. Замислена като книга за деца, енциклопедията дава възможност за натрупване на познания за света, който ни заобикаля, чрез методите на занимателната игра. Книгата се радва на огромен успех. Още с първите й томове се появяват двуезични и триезични преводи на други езици²_. Дванадесет от илюстрациите в нея са копирани и отпечатани като приложения към първото издание на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, публикувано в Брашов през 1824 г.³

Природата и обектите в енциклопедията на Бертух не следват строга научна подредба, а са по-скоро еклектично представени. Този подход поддържа любопитството на читателя, без да го отегчава с еднообразието на еднопосочната научна изчерпателност. Таблата с животни се редуват с изображения на риби, растения, птици, насекоми, археологически находки и съоръжения от античността. Подобна пъстрота гарантира читателското внимание и подхранва жаждата за нови открития. Текстовете са кратки, написани на достъпен език и с висок информационен индекс, съставени така, че да допълнят визуалното възприятие с интересно и лесно за запомняне ново познание. Срещата с всеки том на енциклопедията се превръща в запомнящо се преживяване и гарантира удоволствието от пътешествие през различни епохи и части на света.

Преводът на гръцки език в изданието, което съдържа и френскоезична версия на текста, е дело на братята Мануил и Кириакос Капетанакис. Двамата търговци живеят във Виена по времето на Бертух, където се занимават с преводи на немски учебници на новогръцки език. Чрез труда си те допринасят за разпространението на европейската философия и наука сред гръцката аудитория. По това време Виена е един от основните центрове на гръцката емиграция и културно-просветна дейност. През XVIII и XIX век много гръцки учени, издатели и търговци са живеeли във Виена, която предоставя благоприятна среда за печат и разпространение на книги, особено тези, свързани с гръцкото Просвещение. С лични средства Капетанакис издават първите десет тома на “Εἰκονολογία παιδική” между 1810 и 1812 г., заедно с Франц Леополд Грунд. За съжаление, продажбите на скъпоструващата енциклопедия започват да намаляват ⁴. Дори рекламата в просветния гръцки вестник „"Ερμής ο Λόγιος“ („Хермес – Логосът“) от 15 декември 1812 г.⁵ не довежда до положителна промяна, въпреки  аргументираните твърдения, че преводът е полезен не само за деца, но и за възрастни. Братята имат идея да доразвият съдържанието на последните два тома. Но, техните намерения да добавят изображения от гръцката археология към съдържанието на Бертух така и не се осъществяват. Нарастващите финансови затруднения довеждат до спирането на изданието след том 10.

В рекламата на своето издание преводачите с основание акцентират върху илюстрациите и техните художествени и естетически достойнства, обещавайки наслада за възприятията. Те са копирани от продукцията на ателието на Бертух, в което работи цяла плеяда от доказани майстори на четката и гравюрата, заедно с възпитаниците на основаната от него Княжеска свободна литературна и художествена школа във Ваймар. Някои от листовете с изображения носят името на Якоб Шмуцер – представител на известна фамилия австрийски художници и гравьори, изписано с букви от гръцката азбука. Илюстрациите са оцветени ръчно, а заглавията на таблата са на гръцки и на френски език. Отпечатани само от едната страна на листа, с номерация на съответните обекти – растения, животни, архитектурни и други елементи, те могат да се ползват нарязани и подлепени върху картон като занимателна игра на карти, с която се опознава заобикалящия ни свят. Това е и вероятната причина твърде малко екземпляри да са запазени до наши дни. Номерацията позволява бърза връзка между изображенията и пояснителните текстове, свързани с тях. Съществуват сведения, че илюстрациите в гръцко-френския вариант на енциклопедията на Бертух дават образци за направата на бродерии⁶ . В днешно време изящните творби от “Bilderbuch für Kinder” се възпроизвеждат със съвременна техника върху текстил.⁷