
15 октомври – 14 ноември / Втори етаж Отдел „Специални колекции“ „Глас, който остава“ — изложба по повод 120 години от рождението на Христо Бръмбаров
26 септември 2025 г.
Музикалното наследство на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе представено пред млади музикални специалисти в десетото събитие по проекта „На гости за 1 час
26 септември 2025 г.14 октомври – 13 ноември / Зала „История на книгата“
Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“
„Проф. Б. Недков и неговата роля в развитието на българската ориенталистика“

Борис Недков е третият от първите академично подготвени ръководители на Ориенталския отдел в Националната библиотека. Получил много добра подготовка по ориенталистика и владеещ перфектно турски и арабски език, през 1942 г. Недков поема ръководството на Ориенталския отдел и остава на този пост до 1961 г. Роден е през 1910 г. Завършва последователно Софийската духовна семинария и мюсюлманското духовно училище Нювваб в Шумен и учи право в Софийския университет, а през 1936 г. е изпратен като стипендиант на Министерството на просвещението да следва тюркология в Берлин. Две години по-късно записва ориенталистика и впоследствие специализира арабистика при изтъкнатата немска арабистка проф. Ане-Мария фон Габайн, а след това усъвършенства подготовката си по тюркология и османистика при френския професор Жан Дени в Париж. Работата, с която се дипломира през 1941 г. – „Поголовният данък джизие в Османската империя с оглед на България“, е значим принос за прохождащата българска тюркология и ориенталистика.
Приносът на Борис Недков към фонда е огромен. Той полага големи усилия за организирането и обработката на документалните архивни колекции, което дава силен тласък на развитието на българската османистика. Работи активно и върху подреждането и идентифицирането на ръкописната колекция на отдела, а също и за обогатяването на книжния и архивния фонд с нови попълнения. Като сътрудник на Комисията за турски извори към Института за история на БАН, Недков е двигател и участник в превеждането и издаването на много важни османотурски документи за българските земи в серията „Извори за българската история“, при спазването на научните изисквания за издаването на документи.
Негова неоценима заслуга са и изданията с турски документи за Априлското въстание, Ботевата чета, съдебния процес срещу Васил Левски и сподвижниците му, руско-турските войни от XVIII в. и др. Наред с ценността на османотурските извори за реконструирането на българската история, Борис Недков е сред първите ориенталисти, които показват и значението на арабските извори в тази посока. Плод на това виждане е неговият дисертационен труд „Географията на Идриси като исторически извор за българските градове“. През 1961 г. напуска Ориенталския отдел и се заема активно със създаването на специалност „Тюркология“ и Катедрата по ориенталистика (дн. Катедра по тюркология и алтаистика в Центъра за източни езици и култури) в Софийския университет. В този период написва двутомната монография „Османотурска дипломатика и палеография“, която се превръща в незаменимо учебно пособие за историци и филолози – османисти и тюрколози.