Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ ще предостави дигитални копияна славянски ръкописи и фрагменти на Софийския университет „Св. КлиментОхридски”

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова и ректорът на Алма матер проф. д-р Георги Вълчев подписаха договор за сътрудничество. В документа е предвидено, че Националната библиотека ще предостави за ползване 167 дигитални копия на славянски ръкописи и фрагменти. Те ще бъдат включени в Зографската електронна научноизследователска библиотека на Софийския университет.

На срещата присъстваха заместник-директорът на Националната библиотека д-р Ваня Аврамова, директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Биляна Яврукова,, проф. д-р Андрей Бояджиев, ръководител на катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Те изразиха задоволството си от сътрудничеството между двете институции и обсъдиха работата по дигитализацията и съхранението на ценните ръкописи, включени в Зографската електронна научноизследователска библиотека.

Колекцията, включва ръкописи от различни традиции в целия хронологичен обхват от X–XI до XIX в. Няколко от дигитализираните паметници са емблематични, както за ръкописния фонд на Националната библиотека, така и за българското книжовно наследство.

На първо място това е Енинският апостол от края на X – началото на XI в., най-ранния запазен кирилски препис на Апостола, който беше включен в световния регистър на програмата „Паметта на света“ към ЮНЕСКО. Аргировият триод от XIII в. е другият ръкопис със запазени следи от глаголическата писменост. Сред ранните ръкописи е и Добрейшовото четириевангелие от XIII в., чиито необичайни миниатюри с образите на евангелистите и до днес предлагат загадки на изследователите. Ценността на Бориловия синодик е не само за българската, но и за световната история като рядък, макар и по-късен писмен свидетел за събора срещу богомилите от 1211 г., позволи включването и на този ръкопис в световния регистър.

Част от дигиталните копия са на ръкописни паметници, свързани с особено почитани в българската културна история личности. Такъв е служебникът от края на XIV в., в който е вписано името на Евтимий, „пресветейшия патриарх търновски и на всички българи“. Минеят за ноември от 1618 г. е единственият документ, потвърждаващ реалното съществуване на св. Пимен Зографски,  на когото традицията приписва възстановяването и изписването на църкви и манастири по българските земи. За ролята на Паисий Хилендарски в процеса на националното самоосъзнаване говорят красноречиво преписите и преправките на неговата „История славянобългарска“, правени от българските книжовници в края на XVIII и през XIX в. – да споменем само двата Славейкови преписа и преписите, направени в средите на българските павликяни. Две забележителни фигури от времето на българското Възраждане са представени с техни автографи: българо-гръцкия речник и Българската граматика на Неофит Рилски;  Втория видински сборник и превода на „Театрон политикон“ на Софроний Врачански.    

Една група ръкописи в дигиталната колекция обхваща представители на големите манастирски книжовни школи от XVI и XVII в. – Слепченската в днешна Северна Македония с Висарион-Варлаам, познат като Висарион Дебърски; Етрополската калиграфска школа с йеромонах Даниил; Карлово-Кукленската с йерей Аврам Димитриевич; Аджарската с йерей Недялко и сина му даскал Филип; късната Рилска школа с Йосиф Брадати.

Не на последно място, ползвателите на обичайно наричаната Зографска стая, ще имат достъп не само до текстовото съдържание на ръкописите, но и до тяхната украса,  правена от останали анонимни художници или от самите книжовници. Наред с необичайните образи на евангелистите и портрета на поп Добрейшо, стоят по-традиционните, но отразяващи различни стилови направления миниатюри в четириевангелието под номер 22 от XIV в., в Никодимовото евангелие от XV в., в Буховското евангелие от 1567 г. или в руското Бусинско евангелие от XVI в. В края на тази поредица изненадите идват от наивистичните, но точно затова неочаквани художествени решения в сборника на поп Пунчо от 1796 г. и ръкописите на даскал Тодор Пирдопски от началните години на XIX в. 

От гледна точка на съдържанието, дигиталната колекция отразява всички „жанрове“ – от свещените и богослужебните книги до сборниците с популярни поучителни слова, светската и историческата литература и владетелските грамоти.         

Зографската електронна научноизследователска библиотека е създадена през 2014 г. в резултат на договор, сключен между Софийският университет „Св. Климент Охридски и Зографския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“. Алма матер е единствената институция в България, на която Зографският манастир предоставя достъп до дигитализираното си книжовно богатство. Първоначално в колекцията са включени идентифицираните до този момент 286 славянски кодекса, дигитализирани от преподаватели от Факултета по славянски филологии и Богословския факултет. През първите 10 години от съществуването на дигиталната библиотека са присъединени 746 дигитални копия на ръкописи, чиито оригинали се съхраняват в 16 манастира, музеи и библиотеки.

Изследователи от страната и чужбина ползват включените в Зографската електронна научноизследователска библиотека дигитални копия в специално обособен кът в сградата на Централната университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, известен и като „Зографската стая“.