В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе открит литературният кът на Кралство Дания
7 ноември 2025 г.Картината „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ от Елисавета Консулова-Вазова
Картината „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ е експонирана в Музикалната читалня на отдел „Специални колекции“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е част от богатата художествена колекция, която включва произведения на значими български автори от края на XIX и началото на ХХ век. Това обстоятелство е особено важно, тъй като показва разширяването на понятието за библиотечна колекция – отвъд книжовното наследство, към включването на визуални и художествени документи като част от националната памет.
Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965) е сред първите български жени, получили професионално художествено образование. Завършва Държавното рисувално училище в София (дн. Национална художествена академия) при проф. Иван Мърквичка и проф. Ярослав Вешин. Освен с живописното си творчество, тя оставя траен принос в обществено-културния живот, като активно насърчава участието на жените в изкуството и образованието.
фиг.1.Елисавета Консулова-Вазова - Прага, фото Балзар (снимка от фонда на БИА на Националната библиотека, сигн. С 689)
Двете жени, изобразени в портрета на Елисавета Консулова-Вазова от 1931 г., заемат ключово място в изграждането на българската музикална култура през първата половина на XX век. Макар и с различни артистични посоки, Христина Морфова (1889-1936) и Людмила Прокопова (1890-1954) се явяват основоположнички на вокалната и клавирната школа в България, а влиянието им се простира както в сферата на изпълнителското изкуство, така и в музикалното образование.
фиг.2. Картина „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ (автор: Елисавета Консулова-Вазова, 1931) - НБКМ, 2 етаж, читалня № 10
Портретът „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ е изпълнен с маслени бои върху платно, с размери 106 × 96 см, и е датиран от 1931 г. Произведението се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (инв. № 3844). Картината постъпва в колекцията като дарение от Дамски хор „Морфова–Прокопова“. Хорът е основан през 1936 г. от Людмила Прокопова като ръководител и диригент на хора на Софийските библиотекарки.
Картината представя двуфигурен портрет в почти квадратен формат, характерен за композиции, фокусирани върху равноправното излъчване на персонажите. Позицията на двете жени е динамична и в същото време вътрешно уравновесена – Людмила Прокопова е седнала и свири на пиано, а Христина Морфова е с лице към зрителя, разположена леко зад Прокопова, с ръка върху рамото ѝ.
Картината се характеризира със стилистичен баланс между академична завършеност и постимпресионистична свобода в изобразяването. Цветовата гама е топла, приглушена, с доминиращи охри, пастелни и кафяви тонове. Моделацията на лицата и ръцете е прецизна, но не хиперреалистична – придава усещане за живо присъствие.
Елисавета Консулова-Вазова използва богата гама от тонални нюанси и нюансирано светлосенъчно изграждане, което подчертава индивидуалността на всяка от двете жени. Стилът е последователен с практиката на Консулова-Вазова от периода 1925–1935 г., когато тя създава едни от най-зрелите си портретни творби.
Картината е изпъната върху стационарна дървена подрамка от масивно дърво, типична за 30-те години на ХХ век, без възможност за последващо разтягане. Закрепването на платното с пирони и липсата на клинов механизъм потвърждават датировката ѝ. Платното е ленено и грундирано по класическа техника.
Рамката на портрета е оригинална, характерна за практиките на Консулова-Вазова от периода 1930–1935 г. Тя е дървена, с класически профил, позлатена с бронзирано злато – техника, типична за времето между двете световни войни. Отличава се с изчистена линия и дискретна елегантност, което придава на портрета стилова сдържаност и представителност. Подобни рамки са били предпочитани от българските художници с европейско образование и често са изработвани от софийски рамкаджии или внасяни от Виена, Прага или Будапеща.
През 2025 г. беше направена техническа експертиза на картината „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ , коята включва рентгенофлуоресцентен анализ (XRF), спектроскопски анализ и рентгенодифракционен анализ (XRD).
Резултатите от техническия анализ показват, че използваните бои и пигменти са на цинкова основа, съдържащи пигмент цинквайс (Zinc White / Zinc Oxide – ZnO). Това съответства на практиките от 20–30-те години на ХХ век, когато в Европа и България постепенно се въвеждат цинкови и титанови бели бои като по-безопасна алтернатива на токсичния оловен бял (Flake White, Lead White).
Картината, съхранявана в Националната библиотека като дарение, е обект на специална закрила съгласно Закона за културното наследство (ЗКН), като част от държавния културен фонд. Тя притежава висока художествена, културно-историческа и документална стойност.
Произведението не е само художествен портрет, а исторически документ за женското присъствие в българската култура през първата половина на ХХ век. В него се срещат три изключителни личности – художничката Консулова-Вазова и нейните модели Морфова и Прокопова – всяка оставила значима следа в националната духовност.
Портретът „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ представлява ценен обект от националното културно наследство, чието изследване разкрива не само художествените достойнства на Консулова-Вазова, но и културната връзка между визуалните и музикалните изкуства в България. Проведената експертиза допринася за опазването на творбата и за развитието на съвременни методи при анализа на живописни произведения от ХХ век.
Картината има потенциал да бъде включена в Националния регистър на движимите културни ценности от национално значение. Макар да не е част от активния пазарен оборот, нейната стойност надхвърля материалните измерения, като я нарежда сред емблематичните произведения на женската портретна живопис в България.
Съхраняването му в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разширява границите на библиотечната мисия – от пазител на книжовното слово към опазване на цялостното културно наследство.
д-р Мария Бранкова
Библиография
- Бранкова, М. (2025). „Елисавета Консулова-Вазова – художничка на модерната епоха и културната промяна“. Библиотека, бр. 4, с.78-83
- Вазова-Консулова, Е. (1965). Моите спомени. София
- Вазова-Николова, Б., Лавренов, Ц. (1956). Елисавета Консулова Вазова: Монография. София: Български художник. Български художник
- Вакарелски, Х. (1977). История на българската култура. София: Наука и изкуство.
- Кендерова, С. (2015). „Елисавета Консулова-Вазова – живот и творчество“. Българско изкуствознание, бр. 4, с. 65–78.
- Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. (2024). Каталог на художествената колекция. София.
- Петкова, Д. (2017). Портретната живопис в България – от Възраждането до средата на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
