Празнично работно време
15 декември 2025 г.
28 януари, 18.00 ч., / Централно фоайе, Клуб „Писмена“ Преставане на есета и фрагменти от Илко Димитров „Извън кръга“
19 декември 2025 г.С Националната научна конференция с международно участие „Азбуки, памет, приемственост“ бе закрита Годината на глаголицата в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“
Изпращаме годината на глаголицата с Националната научна конференция с международно участие „Азбуки, памет, приемственост“. Това каза директорът на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова на официалното откриване на форума. Тя обяви 2025-а за година, посветена на най-дълбоките корени на българската книжовност и духовност в чест на 1170-годишнината от създаването на първата славянска азбука. Доц. Иванова каза още, че „още през януари имахме честта да представим два от най-ценните документи в нашия фонд, съдържащи глаголически писания - Енинския апостол (най-старият паметник, съхраняван на територията на България от Х-XI в.) и Аргировия триод от XIII век.
Директорът припомни, че през годината са проведени вече три творчески ателиета под надслов „Аз пиша на глаголица“, насочени към ученици, като последното предстои и по време на него ще бъде показана дигитална изложба с всички творби.
Научният форум се проведе под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, както и всички останали събития през 2025 г. посветени на 1170-та годишнина на глаголицата.
В своето слово вицепрезидентът благодари на Националната библиотека за активното сътрудничество в отбелязването на 1170 години на глаголицата. Тя подчерта поредицата от дейности, които библиотеката организира във връзка с годишнината, като я определи като действащ духовен институт вече 147 години.
„Благодарение на глаголицата нашият старобългарски говор се превръща в основа за грамотността на целия славянски свят, а с това прекроява цялата културна карта на Европа. От нея произлиза кирилицата – третата азбука в Европейския съюз“, подчерта в приветствието си Йотова. Тя изтъкна, че книжовността е в основата на българската национална идентичност. „Хилядолетните букви, езикът и православната вяра са люлката на нашата държава – една от най-древните в Европа“, заяви госпожа Йотова.
В конференцията участваха 24 изследователи, специалисти и преподаватели от България, Швеция, Исландия, Норвегия, Италия. Докладите бяха разпределени в пет тематични сесии: „Новият живот на старите букви: младите поколения в хуманитаристиката - проекти, дигитални платформи, електронни издания“; „Историческият контекст на глаголицата и кирилицата: нерешените въпроси в историята; преразглеждането на изворите; научните и популярните митологеми“; „Глаголицата в изкуството“; „Азбуки, културна памет и книжовна традиция“; „Книжовно-документалното наследство - идентичности и европейски проекции“. Участниците бяха представители на респектиращи научни, образователни и обществени институции: Университета в Гьотеборг - доц. д-р Антоанета Андонова-Гранберг, Центъра за дигитални хуманитарни науки и изкуства към Университета на Исландия - д-р Ейрикур Сигурдарсон и Училището по хуманитарни науки към Университета на Исландия представено от д-р София Захова, Университетската библиотека към Норвежкия научно-технически университет в Трондхайм - Александра Ангелетаки, Университета „Ориентале“ в Неапол, проф. Алесандро М. Бруни, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - доц. д-р Милена Миланова, проф. д-р Андрей Бояджиев и д-р Азиз Шакир, Университета по библиотекознание и информационни технологии - проф. дпн Александра Куманова и д-р Инна Димитрова, Националната художествена академия - доц. д-р Стоян Дечев, д-р Маргарита Дончева и Стефан Пеев, Българската академия на науките представена от чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева, Института за български език към Българската академия на науките - проф. дфн Марияна Цибранска-Костова и д-р Татяна Брага, Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките - проф. д-р Светлина Николова, доц. д-р Татяна Илиева, д-р Елка Златева и Веселина Георгиева от Централната библиотека на Българската академия на науките. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе представена от проф. д-р Елисавета Мусакова, д-р Яница Радева, д-р Явор Иванов, доц. д-р Радослав Спасов.
Двата конферентни дни дадоха възможност на лекторите за академично общуване на високо ниво и толерантност, дори в обещаващата да бъде „динамична“ дискусия върху източниците и принципите на конструиране на глаголическата азбука.
Събитието беше придружено от две експозиции. Художественото копие на Рилските глаголически листове, направено по съвместна инициатива на вицепрезидента и Националната библиотека, и великолепно изработено от Double T Graphic Design Studio, и изложбата „Истории от глаголически времена“, чийто автор е отишлият си без време проф. д-р Явор Милтенов, предоставена от Държавния културен институт към МВнР и Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.
Експозициите могат да бъдат разгледани до края на декември 2025 г. в Централното фоайе на Националната библиотека.
Фотогалерия
