Изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане“ бе открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

През 2026 г. отбелязваме 320 години от рождението на Бенджамин Франклин, наричан един от бащите-основатели на САЩ - американски политик, общественик, учен, издател, дипломат и изобретател. Той е фундаментална личност с огромно значение за американската и световната история. Това каза по време на откриването на изложбата доц. д-р Калина Иванова - директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Доц. Иванова каза още, че през 1728 година Бенджамин Франклин открива във Филаделфия печатница, малко по-късно и първата обществена книжарница в Америка. По негова инициатива през 1731 г. пак във във Филаделфия е създадена първата абонаментна библиотека. Франклин е издателят на един от първите американски вестници, а в периода 1732-1758 г. излиза сборникът „Алманах на бедния Ричард“. По думите й това е една малка книжка, която ще остави огромна следа в съзнанието на българите, благодарение на преводите на български език от наши видни възрожденски дейци като Гаврил Кръстевич през 1837 г. под заглавието „Мудрост добраго Рихарда“, а през 1869 г. и преводът в Истанбул от Петко Славейков, озаглавен „Сиромах Богдан или способ за обогатявание: книжка много поучителна за народът“.

Директорът посочи, че това е първото събитие от програмата на посолството на САЩ у нас по случай отбелязването на 250 години от приемането на Декларацията за независимостта и създаването на американската държавност.

Временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Мартин МакДауъл каза, че „тази изложба е ярка проява на дългогодишните връзки между нашите две страни и напомняне, че идеите не познават граници“. Той подчерта, че „Франклин е смятал, че образованието трябва да се споделя, прогресът да служи на общественото благо и че образованието е най-сигурният път към свободата. Тези идеи са резонирали силно по време на Българското възраждане. Вашите просветители, издатели и мислители са виждали в неговата личност модел за модерно, рационално и граждански настроено общество“.

Доц. Християн Атанасов, главен архивист в отдел „Ориенталски сбирки“ при Националната библиотека - автор на изложбата, сподели че „на пръв поглед връзката между Бенджамин Франклин и българите от епохата на Възраждането може да изглежда изненадваща, но  българските възрожденци разпознават Франклин като свой духовен съюзник. Те виждат в него примера на самосъздалия се човек, на гражданина, който поема отговорност за себе си и за общността“. Той разказа и, че Франклиновите афоризми са кратки, но изключително въздействащи. В тях се съдържа една практична философия на живота, близка до възприятията на възрожденския българин. „Рано да лягаш и рано да ставаш прави човека здрав, богат и мъдър“ – съвет, който далеч надхвърля битовата мъдрост и се превръща в програма за дисциплина, трудолюбие и личен успех. Тъкмо такива послания възрожденските книжовници възприемат и предават на своите читатели, ученици и съвременници. Изложбата ясно проследява пътя на тези идеи в българската културна среда.

По думите му, втората важна линия, представена в изложбата, е по-широкият американско-български културен контакт през XIX век. Американските мисионери (например д-р Елиас Ригс, д-р Алберт Лонг) и образователни институции изиграват значима роля за развитието на българското образование и книжовност. Преводите на Библията, първите американски училища, както и дейността на Робърт колеж в Цариград, са част от един по-широк процес на културна и духовна еманципация. „Изложбата, която се открива днес, не е просто разказ за влиянието на една велика личност. Тя е разказ за силата на идеите, за начина, по който книгите и словото могат да променят общества, за диалога между култури, който протича дори в условията на политическа несвобода“, почерта доц. Атанасов. Главният архивист добави, че „фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ позволяват този процес да се види отблизо – чрез редки издания, преводи, архивни документи и други свидетелства от епохата. Поредното доказателство за съкровищата, които съхранява Библиотеката. Ние трябва да се грижим за тях много внимателно и да ги правим леснодостъпни за обществото, защото всеки експонат е част от една по-голяма история – историята за българския стремеж към знание, просвета и достоен живот“.

На събитието присъстваха заместник-директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, дългогдишният ректор на УниБИТ проф. Стоян Денчев, представители на ръководството на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“, президентът на Фондация „Америка за България“ Нанси Шилър, представители на посолството на САЩ в Р България и др.

Изложбата е разположена в Централното фоайе на Библиотеката и може да бъде разгледана от 13 януари до 12 февруари 2026 година.

Фотогалерия