24 февруари, 18:30 ч. / Централно фоайе, Клуб „Писмена“ Представяне на сборника „Калава“ от Евгения Динева
21 януари 2026 г.
13 февруари, 16:00 ч. / Централно фоайе Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Университетът по библиотекознание и информационни технологии представят съвместна експозиция, посветена на делото на проф. Милен Куманов
21 януари 2026 г.18 февруари – 19 март / зала „История на книгата“
Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“
„Хатихумаюнът и българите. Сто и седемдесет години от издаването му“
Хатихумаюнът е султански ферман, издаден на 6 (18) февруари 1856 г. в Истанбул от султан Абдул Меджид (1839 – 1861). Обявен е в навечерието на Парижката конференция (25 февруари – 30 март). Сключеният на нея договор регламентира краят на Кримската война (1853 – 1856). Реформеният указ е издаден в резултат от дипломатическия натиск на съюзниците на Османската империя във войната (Англия и Франция). Потвърждава дадените на султанските поданици гаранции с Гюлханския хатишериф от 1839 г. и в съгласие с Танзимат, без разлика от расата и вероизповеданието им. Гарантира сигурността на живота, честта и имота им.
Хатихумаюнът потвърждава и запазва съществуващите привилегии и духовни имунитети на християнските общини и немюсюлмански вероизповедания в империята. Високата порта предприема мерки да осигури на всяка религиозна група, независимо от размера ѝ, свобода на вероизповеданието. Ферманът постановява още: „Назначаването и изборът на всички чиновници и други служители на моята империя зависи изцяло от моята върховна воля, всичките поданици на моята империя, без разлика на народност, ще имат достъп до обществените служби и могат да ги заемат според способностите си и заслугите си и според правилата, които се прилагат общо за всички“.
Декретът предвижда също: „Всите поданици на Моето Царство, без различие ще се приемат в гражданските и военните на правителството училища, то обаче, ако имат способната възраст и дадат изпитания, които са определени в органическите на речените училища направления“.
Постановено е появили се търговски и наказателни дела между мюсюлмани и християни или между християни и лица от различни немюсюлмански вероизповедания да бъдат разглеждани от смесени съдилища.
След обявяването на Хатихумаюна текстът му е преведен и на български език. Публикуван е в излизащия по това време единствен български седмичник „Цариградски вестник“. Впоследствие е издаден и в самостоятелен печатен вариант, разпространяван под формата на брошура. Поставя основата на борбата за самостоятелна българска църква.
