Националната библиотека отличи своите „Дарители на годината“ за 2025 г.

„Изкуството да даряваш е най-голямата добродетел в историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, защото този дом на знанието не е просто сграда, той е съграден от мечти, от вяра, от щедростта на хора, които са знаели, че книжовността трябва да пребъде - независимо от времето и от изпитанията“, с тези думи доц. д-р Калина Иванова директор на Националната библиотека приветства дарители, официални гости и приятели на най-голямата обществена библиотека в България на откриването на осмата церемония „Дарител на годината“ за 2025-та. Първи на сцената излязоха  хористите на най-младия Софийски мъжки хор към сдружение „Проф. д-р Адриана Благоева“ основан преди четири  месеца с главен диригент проф. Христо Кротев, диригент Ясен Зердев, на пианото Зорница Гетова. Изпълненията на хора внесоха красота и настроение и  бяха изпратени от аудиторията с бурни аплодисменти.

В пет категории „Книгоиздаване“, „Осинови книга“, „Книжовна памет“, „Материално културно наследство“ и „Медийно партньорство“ бяха връчени 14 грамоти и картини, дело на нестандартно мислещия художник-илюстратор Тодор Ангелиев – Тоци, той самият е и дългогодишен дарител на библиотеката.

В категорията „Книгоиздаване“  награда получи издателство „Захарий Стоянов“ и неговият директор акад. Иван Гранитски за дарение от 221 заглавия в 7529 екземпляра, предназначени за книгообмен и за български библиотеки.

Наградата получи и издателство „Тангра ИК“ и неговият управител Димитър Димитров - за дарение от четири заглавия в 93 екземпляра за международен книгообмен.

В категорията „Осинови книга“, която е и специалната програма на Националната библиотека за реставрация  на ценни издания от фонда, почетна грамота и картина бяха присъдени на Стоилка Арсова, която не присъстваше лично на церемонията, на Павел Димитров, на Валентина Григорова и на 125-о Средно училище „Боян Пенев“ в София. Училището е дългогодишен дарител по програмата, защото . „учим учениците на любов към родината и към историческата памет“, каза директорът на училището Венелина Николова. 

На трима дарители бяха присъдени наградите в категорията „Книжовна памет“. Акад. проф. Милан Димитриевич - академик по физика и астрономия, превежда българска литература на сръбски и сръбска литература на български език. Той е дългогодишен дарител на научна и художествена литература на библиотеката. Световноизвестната арфистка, професор по арфа в консерваторията в Ньои, Париж, преподавател и член на международни конкурси проф. д-р Сузана Клинчарова беше отличена за направено дарение от десет диска с нейни изпълнения. Наградата на проф. Клинчарова прие дипломатът Стефан Тафров, който отбеляза, че тя е световноизвестен артист, а дарителството е традиция в семейството й.  Третата награда в категорията „Книжовна памет“ бе присъдена на доц. д-р Спас Ташев, за дарението на вестник Macedonia, Рим 1954-1958 г., от Ванче Михайлов. Общият брой на запазените пълни комплекти на вестника в цял свят са само три.

В следващата категория „Материално културно наследство“ бяха връчени три отличия: на Американска фондация за България - клон България, за дългогодишен дарител на средства за пощенски разходи. На  Костантина Колева - художник, дарила картини с глаголически букви. „Много съм щастлива, че светлината, която излъчва Националната библиотека достига до хора от различни поколения“, каза развълнувано художничката. А фирмата „Карана“ ЕООД заслужи благодарности – грамота и картина за безвъзмездно спешни ремонтни дейности на водопровода в НБКМ – специалистите са работили в самото книгохранилище – в светая светих на библиотеката и не са позволили книжовното богатство на България да пострада.

Владимир Христовски от вестник „Телеграф“ беше награден с почетна грамота в категорията „Медийно партньорство“ за серия от интервюта и материали, и за професионалното му любопитство.

Извън петте категории беше връчена грамота за дългогодишно сътрудничество на Националното музикално училище „Любомир Пипков“.

В три витрини в централното фоайе бяха изложени някои от даренията, направени през 2025 г., сред тях бяха осиновени и вече реставрирани книги, както и вестник „Македония“ Рим 1954-1958 г.на Ванче Михайлов.

От 2019 –та  до 2025 година включително в осемте церемонии „Дарител на годината“ броят на  отличените дарители е 106-ма.  Вечерта на наградите в Националната библиотека беше и вечер на думата благодаря. Случайно или не, точно през февруари 2026 г. се навършват 110 години, откакто използваме думата благодаря. Въвежда я патриархът на българската литература дядо Вазов, той я използва за първи път  в стихотворението си “Благодаря ти, Боже”, публикувано през февруари 1916 г.

Казвайки благодаря, ние даряваме благо!

Фотогалерия