НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА И ОБЩИНА ЛОМ ОТБЕЛЯЗАХА 125-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БИБЛИОГРАФА ПРОФ. ТОДОР БОРОВ

На тържествената вечер, по покана на Община Лом, присъства д-р Ваня Аврамова – заместник-директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), която представи документалната изложба „Живот, отдаден на знанието“, посветена на видния ломчанин, библиограф и интелектуалец проф. Тодор Боров.

„Завиждам на ломчани за възрожденския дух, за личностите и делата, които са дали на страната ни. Но най-много Ви завиждам за проф. Тодор Боров. Без него българската библиография, Националната библиотека, а и българската наука нямаше да бъдат същите. На работното си място всеки ден минавам покрай два портрета – на Славейков и на проф. Тодор Боров. И стъпвайки тихо край тях, винаги си казвам: Господи, дано съумеем да запазим съграденото от тези личности! Пазете и Вие, ломчани, съграденото от предците Ви“, каза д-р Аврамова, а думите ѝ предизвикаха аплодисментите на присъстващите.

Специално за честването в Лом НБКМ предостави портрета на проф. Тодор Боров, нарисуван от големия български художник Васил Стоилов – дар от неговия по-голям син, световноизвестния физик академик Иван Тодоров. Една година след като заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ получи името „Проф. Тодор Боров“, академик Тодоров, дълбоко трогнат от оказаната почит към баща му, дари великолепния портрет, допълвайки вече предоставения през 1993 г. архив на своя баща. Проф. Боров приживе се гордее и с двамата си сина, реализирали се в различни области. По време на тържественото честване в Лом писатели, поети, читалищни дейци и общественици изслушаха архивни записи с гласовете на проф. Боров и на по-малкия му син – философа и писател Цветан Тодоров.

В Лом водещият на честването – писателят Бисер Тошев – разказа увлекателната фамилна история на именития професор, произхождащ от възрожденски родове. Боров полага основите на българската библиография, създава катедрата по библиография в Софийския университет, директор е на Националната библиотека, а на доброволни начала ръководи строителния комитет за изграждането на днешната сграда на библиотеката, обявена за паметник на културата. През 1953 г. той разполага Българския библиографски институт „Елин Пелин“ на втория етаж на библиотеката, а днес срещу този надпис се намира заседателната зала „Проф. Тодор Боров“ и неговия портрет.

Фотогалерия