Васил Левски записва текста на „Обличително богословие. Въ[в]едение“ в Старозагорското училище за свещеници, където се обучава в периода 1856-1857
Разчетеният текст е публикуван още в началото на 70-те години на 20 век и е достъпен за ползване от всички читатели на Националната библиотека

Навършват се 153 години от обесването на Апостола на свободата, а съдбата е решила да пощади малко на брой, но с богато съдържание писмени свидетелства за живота и делото на Васил Левски, които не само ни отвеждат към автентичния му образ, но му вдъхват жизненост.

Понастоящем, най-важните писмени паметници на българската история, разкриващи личните качества, душевността и организационния гений на Апостола, се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. „Обличително богословие. Въ[в]едение“ e най-ранният запазен документ сред тях.

Посоченият ръкопис съдържа определение на предмета на „обличителното“ (изобличителното) богословие, което има за цел да обори някои заблуждения относно православното християнство и да разобличи лъжливите учения, ползата от изучаването на това богословие, сведения за историята на вселенската църква, полемика с юдейството и католичеството и др. Такава дисциплина преподавал възрожденският учител Атанас Иванов в Старозагорското училище за свещеници, където Левски се обучава през 1856–1857 г. Приема се, че именно в тези учебни часове бъдещият Апостол на свободата записва представения текст.          

Записките на Левски, заедно с други архивни материали, са предадени на Националната библиотека от Главния военен музей (дн. Национален военноисторически музей). Постъпилите документите са заведени в Колекция 43 „Архивна сбирка от Военния музей“, която е напълно обработена, разкрита и достъпна за ползване от 22 януари 1973 г. Автентичността на ръкописа е определена при научно-техническа обработка и е потвърдена с графологична експертиза.

Разчетен текст на част от разглеждания документ е публикуван за първи път още през 1973 г. във: Васил Левски – документално наследство : юбилейно издание по случай 100 години от гибелта му / подг. за печ. Кирила Възвъзова-Каратеодорова ... [и др.] ; ред. Кирила Възвъзова, Николай Генчев; предг. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. С., 1973, с. 43-54.

Почти двадесет години по-късно ръкописът е отпечатан пълнотекстово във: Васил Левски : документи : в 2 тома / увод Дойно Дойнов. Т. 1, Факсимилно издание на документите / състав. Крумка Шарова ... [и др.] ; ред. Крумка Шарова, Кирила Възвъзова-Каратеодорова; археогр.-ист. предг. Тодорка Томова, Цветолюб Нушев. С., 2000, с. 3-140. Разчетеният текст на цялото съдържание на документа е обнародван във: Васил Левски : документи : в 2 тома / увод Дойно Дойнов. Т. 2, Автентичен текст ; Исторически коментар / Крумка Шарова, Цветолюб Нушев, Тодорка Томова ; под ред. на Дойно Дойнов. С. 2009, с. 3-20.

Дигитално копие на ръкописа, заедно с придружаващите го метаданни, са достъпни свободно в Дигиталната библиотека на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ от 2011 г. Сигнатурата на документа е Кол. 43, а. е. 10, л. 1-53