
27 март – 27 април / Западно фоайе Изложба – „170 години български театър през погледа на плаката“ / първи етаж
25 февруари 2026 г.
20 март, 17.00 ч. / Централно фоайе Изложба „Пенчо Славейков и Народната библиотека: Островът на блажените на улица „Г. С. Раковски“
25 февруари 2026 г.20 март – 22 април / Зала „История на книгата“
Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“
Ибн Халдун (1332-1406) – забележителен арабски учен и философ
Тази година се навършват 620 години от смъртта на известния арабски учен и философ Абд ар-Рахман Ибн Халдун. Трудът му „Книга на поучителните примери и сборник от съобщения за дните на арабите, персите и берберите и техните съвременници, притежаващи огромна власт“ съдържа уводна част, наречена „Мукаддима“ или „Въведение в историята“. Тя се приема за първия завършен трактат върху основите на либералната икономика и е своего рода енциклопедия на социално-икономическия и политическия живот на неговата епоха.
Ибн Халдун е изключителен ерудит. Той е смятан за основоположник на демографията, културната история, историографията, философията на историята, и социологията. Почитан е като един от пионерите на съвременната икономическа наука. Ценен е от учените като предшественик на Макиавели и дори е признат за по-задълбочен теоретик от него. Трудовете му са извор на идеи за френските физиократи в зората на модерната икономическа наука. Работи също в областта на астрономията, историята, теологията, правото, математиката. Автор е на повече от 140 произведения.
Философът е роден е през 1332 г. гр. Тунис в знатно семейство, произхождащо от Андалусия. Неговият прадядо е министър на финансите по времето на династията на Хафсидите. Останал сирак на 16 годишна възраст, Абд ар-Рахман започва да работи много рано. Отначало като писар в двореца на султана на Тунис, след това като личен секретар на султана на Мароко, посланик на емира на Гренада при краля на Кастилия и най-накрая е хаджиб (съветник) на султана на Бужи. Последните години от своя живот той живее в Кайро, изпълнявайки функциите на върховен съдия (кадия) и се занимава с преподаване на мюсюлманско право в университета ал-Азхар. Малко преди смъртта си ученият преминава на служба при Тимурленг (Тамерлан), по поръчение на когото съставя описание на Магриба – Западът на ислямския свят, включващ Тунис, Алжир и Мароко.
Във фонда на отдел „Ориенталски сбирки“ се съхраняват два ръкописа, в които се съдържат части от „Въведение в историята“ на Ибн Халдун. Единият от тях е препис на Мукаддима-та, който е завършен от Мухаммад б. Мухаммад б. Али на 14 февруари 1735 г. Обхваща 343 листа с размери 215х143 мм. Писмото е насх в текстово каре 165х75 мм на 29 реда (ОР 2638). Подбрани откъси от текста на този кодекс са преведени на български език от проф. Йордан Пеев, Петя Братоева и Мохамед Нуридин и са издадени през 1984 г. под заглавие „Встъпление“ (О 6927).
Вторият кодекс е обозначен на стъпалото като том четвърти и съдържа откъс от Седмата част на „Встъплението“ (ОР 1469). Заема 297 листа (213х160 мм), с писмо насх на 23 реда в текстово каре (140х70 мм). Преписът не е датиран от кописта Мухаммад Амин б. ас-саийд Сайф Алла. Може да бъде отнесен към края на ХVІІІ в.
Ще бъде показано и ранно печатно египетско издание на „Въведение в историята“, дарено на Националната Библиотека от Ахмед Шишманов към 1952 г


