9 април – 12 май / Източно фоайе
Поредица документални изложби „Книжовен калейдоскоп“
160 г. от основаването на българско читалище в Цариград през 1866 г.

Българското читалище в Цариград е основано през пролетта (10 април) на 1866 година. Инициирано и създадено от Българската духовна дружина и българската община в Османската империя, в него участват видни български културни дейци. Сред дейните радетели на тази инициатива имало представители на различните съсловия и течения на тамошната българска общност като Георги Груев, д-р Христо Стамболски, братя Джейкови, Стефан Илич, Тодор Бурмов, Йосиф Дайнелов, Гаврил Кръстевич, Иван Найденов, Никола Тъпчилещов и др. Важна роля за създаването и развитието му изиграва Петко Славейков, който е и един от дългогодишните председатели на читалището.

На едно от първите събрания била избрана комисия, която да подготви проектоустав на организацията, а през март 1866 г. се провело и учредително събрание. На него бил приет подготвеният устав и било избрано ръководство в състав: председател – хаджи Мина Пашов (дарител и радетел за наука и просвета от гр. Сливен), подпредседател – Г. Груев, касиер – Н. Тъпчилещов, първи писар – Станчо Брадински и втори писар – Никола Бракалов. Формално датата, от която съществува читалището в Цариград е 12 март 1866 година, отбелязана в ръкописния му устав, запазен в Архива на Възраждането в Националната библиотека (N 943, папка N 9,II.B). Официално откриване и първата публична изява на читалището се състояла на 10 април 1866 година в квартала Фенер.

За да бъде привлечено вниманието на живеещите в Цариград българи, като важна част от дейността на читалището са уреждани сказки и театрални представления. Така то инициира и организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство „Просвещение“.
Към читалището е създадена библиотека, в която се доставят издаваните по това време в империята български вестници и списания, а в собствената печатницата се отпечатват неголям брой книги.

Една от съществените заслуги на читалището е издаването в продължение на няколко години на списание „Читалище” (1870-1875 г.). То се превръща в стожер на общобългарския обществен и културно-просветен живот, в координиращ орган за дейността на българските читалища по онова време и поставя на разискване пред българите съществени въпроси - за българския език, за правописа и книжнината, за църковно-националното движение, стимулира отпечатването на български литературни творби, подпомага образователното и просветното дело.

Редактори и сътрудници на списанието са едни от най-авторитетните и популярни възрожденски книжовници и интелектуалци като Марко Балабанов, Лазар Йовчев (бъдещия екзарх Йосиф І), Тодор Икономов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Бобчев, Марин Дринов, Иван Богоров, Добри Войников, Кузман Шапкарев и много други. Читалището взема дейно участие и в борбата на българския народ за извоюване на църковната и националната независимост.

Иван Вазов ще нарече читалището в Цариград „българско министерство на народното просвещение”.Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. то прекратява своята дейност.