Еленски препис на История славянобългарска, 1784 г.
Еленски препис на История славянобългарска, 1784 г.
15 март 2022 г.
Още една картина, родена от срещата на художника Дончо Дончев с неговата публика
„Асо спатия: гарван и гълъб“Още една картина, родена от срещата на художника Дончо Дончев с неговата публика
16 март 2022 г.
Еленски препис на История славянобългарска, 1784 г.
Еленски препис на История славянобългарска, 1784 г.
15 март 2022 г.
Още една картина, родена от срещата на художника Дончо Дончев с неговата публика
„Асо спатия: гарван и гълъб“Още една картина, родена от срещата на художника Дончо Дончев с неговата публика
16 март 2022 г.

Поп-Пунчов сборник, 1796 г.

Поп-Пунчов сборник, 1796 г. Съдържа преработка на История славянобългарска, направена от поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско

Съдържа преработка на История славянобългарска, направена от поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско 390л.; 200х135 мм

НБКМ 693

Освен текста на Паисиевата история, ръкописът съдържа различни слова и поучения, жития и чудеса на известни християнски и балкански светци. Това са житието на св. Петка Търновска и Първото проложно житие на св. Иван Рилски. В сборника са включени и исторически текстове, базирани на народното предание, сред които повести за цар Асен Стари и за руския цар и император Петър I (1672-1725). Поместен е и апокрифният цикъл слова за Адам и Ева.

Основните сведения за рождението и живота на книжовника поп Пунчо от село Мокреш, Ломско, се съдържат в неговата пространна бележка в началото на книгата, която може да се определи и като автобиография.  В нея  той споменава, че е свещеник, но в годините преди свещеничеството е бил и учител. Тук книжовникът споделя, че е подготвил сборника си да се типографиса (да се отпечата). В науката няма сведения тази идея на поп Пунчо да е била осъществена.

Из бележката на книжовника:

Аз, поп Пунчо от село Мокреш, написах тази история, за да известя за кралете и царете и как са се били българи и гърци, а после турците завзеха българското царство в годината 1370 - виж! С волята на Отца, съдействието на Сина и изпълнението на Светия дух изписах и преведох всичко аз, смиреният и грешният. С божията помощ написах тази История славянобългарска и много други сказания и разни чудеса на светителите. Извадих ги от царския пролог за простите хора - да разберат силата на словото Господне и какво казва то.

И написах тия словеса в обикновеното село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в село Мокреш и то е мое отечество. Избрани слова от различни книги - истории и пролог, и маргарит - събрах заедно, на едно място, както ги намерих, така ги и писах. Тогава аз бях на 51 години, а съм свещеник до тая година от 17 години. От много желание се потрудих и я преписах [историята], да я имаме, понеже много пъти виждах и чувах как ни укоряват сърбите и гърците, че нямаме събрана на едно място своя история за българските царе и светци, които преди това са царували и светителствували. Поради това се разпалих от ревност по своя български род и я преписах, за да не се изгуби. Вие, отци и братя, които четете, или желаете да я препишете, ако намерите нещо сбъркано, поправете и благословете мене, грешния, а не кълнете, защото не писа ангел Господен, а писа грешна човешка ръка.