Александър (Алеко) Богориди – първият генерал-губернатор на Източна Румелия
(200 години от рождението му)

Във фондовете на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхраняват редки свидетелства за управлението на княз Александър Богориди (1822/23 – 1910) в Източна Румелия (1879 - 1884), отразени в периодичните издания от епохата.

Александър е най-малкият от тримата синове на княз Стефан Богориди (1775 – 1859). Той получава високо за времето си образование. Към началото на 30-те години на XIX в. учи в престижната гръцка "Велика народна школа" в Куручешме, Цариград. След брака на сестра му Смарагда с молдовския княз Михаил Стурдза през 1834 г., Алеко се установява заедно с тях в Яш, където продължава образованието си в елитния гръцки пансион „Кукули“. Младият Богориди е възпитаник на реномирания колеж „Luneville“ (Франция) и университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където между 1837 и 1843 г. учи и завършва правни науки.

Александър, подобно на баща си Стефанаки бей, прави административна кариера при Високата порта. Между 40-те и 70-те години на XIX в. той заема различни постове, свързани с външната и вътрешната политика на Османската империя. Това му дава завиден дипломатически опит, но и житейски познания, които той използва след 1878 г.

Берлинският договор от 1 юли 1878 г. регламентира промените в границите на Османската империя след Руско-турската освободителна война. Съгласно постановленията на контракта са създадени Княжество България и автономната област Източна Румелия. За неин генерал-губернатор през пролетта на 1879 г. е определен Александър Богориди. Петгодишният мандат (1879 – 1884) на князът и ръководеното от него правителство, е съпроводен с уреждането на редица разнопосочни въпроси, отнасящи се до административното устройство, стопанската сфера, учебното дело, законодателната система и здравеопазването в автономната област. За дейната и отговорна работа на княз Богориди свидетелстват множеството укази, прикази, правилници и заповеди, които той подписва и утвърждава. Голяма част от разпоредбите са отразени в периодичния печат от епохата, достигнали до наши дни.

Александър Богориди умира в Париж през лятото на 1910 г., без да остави наследник. Въпреки това князът завещава на историята ни образа на модерния, европейски дипломат и политик от периода на реформите в Османската империя. Очертан е пътят, по който идните поколения ще „строят“ Модерна България.

Фотогалерия