Енинският ръкопис и Аргировият триод ще бъдат изложени в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
17 януари 2025 г.
Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова участва в церемонията по връчване на Десетите юбилейни „Годишни награди“ на Столична библиотека
21 януари 2025 г.В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се проведе първото събитие, посветено на Годината на глаголицата

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бяха изложени Енинският апостол и Аргировият триод. Това е първото събитие, организирано от Библиотеката по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност.
Аргировият триод датира от началото на XIII в. Аргиров триод, началото на XIII в. Фрагментът от 58 листа, изписан върху пергамент, съдържа части от богослужебната книга Постен и Цветен триод. Ръкописът е дело на един книжовник, който вероятно е преписал текста от по-стар глаголически ръкопис, или ръкопис, запазил връзката с глаголическата традиция, както показват думите „на гроб“, написани с глаголица на л. 2б, в службата за Лазарова събота.
Друга особеност на паметника са нотните знаци от старовизантийската невмена система, макар и нанесени безразборно на л. 31б, а на л. 43а на две места е поставен музикалният знак „тита”.
Предполага се, че ръкописът произхожда от областта на Охрид. Наречен е по името на Стоян Аргиров, бивш директор на Университетската библиотека в София, който е донесъл основната част от листовете в Народната библиотека през 1939 или 1940 г. Два листа са дарени от Васил Балджиев, родом от Пирдоп, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет.
Енинският апостол е старобългарски паметник от Х-XI в. и е най-старият кирилски паметник, съхраняван на територията на България. Изписан е със старинна кирилица – с висящо уставно писмо и съдържа апостолски четива от времето на 35-та неделя след Петдесетница до вечернята на Велика събота и от 1 септември до 3 октомври, деня на св. Дионисий Ареопагит. Освен този ранен вид кирилско писмо, в текста на ръкописа са запазени и няколко глаголически инициала, основно с буквата „Б“, които заедно с другите езикови, текстологически и орнаментални особености на паметника показват връзката му с най-ранната глаголическа традиция.
Това е и първият български паметник, вписан в регистъра на световното писмено наследство – програмата „Паметта на света“ на ЮНЕСКО през 2011 г. Фрагментът от изборен апостол (39л. пергамент) е най-ранният запазен препис от славянския превод на Апостола, направен от св. св. Кирил и Методий. Текстът свидетелства за една от най-старите форми на кирилско писмо. Част от украсените инициали в него са глаголически, а други представляват глаголически букви, преработени в кирилски.
Ръкописът е намерен случайно в стара яма за гасена вар след реставрацията на църквата „Св. Параскева“ в казанлъшкото село Енина към края на 1960 г.
По-късно през деня се проведе и първото от планираните четири ателиета „Аз пиша на глаголица“, посветени на Годината на глаголицата. В ателието участваха ученици от 5. клас от 2. СУ „Академик Емилиян Станев“, гр. София. По време на ателието учениците научиха повече за най-старата славянска азбука и нейните уникални графеми, учиха се да пишат и смятат с глаголическите букви.
Фотогалерия
Снимки: НБКМ