Ани Илков за „Бързо насън“

Защо след сборника „Събрано“ от 2011 г., се спряхте на озаглавяването „Бързо насън“?

Донякъде случайно. „Бързо насън“ е полустих от един стихов ред в стихотворението „Насън“, което беше актуално в паметта ми, защото на два пъти напоследък го бях избирал за антологийна творба. И когато със Силвия Чолева обсъждахме как да се назове книгата , тази фраза от стихотворението излезе в паметта ми.

В „Бързо насън“ има не само събрани стихотворения, каква е концепцията за конструиране на книгата?

Концепцията е проста. Всички книги с поезия да се подредят хронологично и да се добави литургическата поема „Месия“, която няма хартиена публикация.

Вашата поезия често съчетава митология – антична и източна, възраждане и модерност, в тях можем да открием препратки към Яворов, Дебелянов, Кирил Христов до Константин Павлов. Чувствате ли се нечий наследник?

Стоян Михайловски, Александър Геров, Костантин Павлов, Иван Теофилов, Биньо Иванов са българските поети, които високо ценя и от които съм повлиян, но нямам самочувствието да се обявя за техен наследник.

Какви събития – лични или обществени – най-силно са влияели на Вашето писане през годините?

Ами всички големи обществени събития, на които моето поколение бе свидетел, а донякъде и участник. Паяжината на личните събития, която наричаме съдба, не ми е дадено да разгадая.

Чух мнение стихосбирката Ви „До края на смъртта“, което беше долу-горе такова. Ани Илков се е завърнал към ранния Ани Илков. Ако тази Ваша книга е завръщане, към какво е завръщане тя?

Тя не е завръщане, а по-скоро е пристигане на последната гара, което по силата на странен и плашещ обрат се оказва завръщане.

„Бързо насън“  завършва с пиесата, или литургическа поема „Месия“, както споменахте вече. Как можем да я четем? Дали като отправна точка към нови поетични проекти или като равносметка?

Такива драматургични поеми е писал Стоян Михайловски. Канадският критик Нортръп Фрай в епохалната си книга „Анатомия на критиката“ (1957) определя този жанр като „анатомия“ – тя обхваща задължително политически разговори, разговори за живота и смъртта и последните въпроси на битието. За мен „Месия“ не е  равносметка, нито отправна точка, но все пак това е най-дълго писаната и преправяна творба.

Въпросите зададе: Яница Радева

Фотограф: Стефан Рангелов