Над 250 са дарителите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2024 г.

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се проведе седмата церемония „Дарител на годината“. По време на събитието бяха отличени само една малка част от хората и институциите с принос към фонда на най-голямата обществена библиотека в България през изминалата година. Събитието се проведе на 25 февруари 2025 г. в Централното фоайе на библиотеката.

 „Над 250 са дарителите на Националната библиотека през 2024 г.“. Това каза директорът на институцията доц. д-р Калина Иванова по време на откриването на церемонията. По думите й създаването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 1878 г. е най-яркото потвърждение за неуморния дарителски дух на българина.

Доцент Иванова припомни, че искрата на дарителството за Библиотеката запалва книжовникът Михаил Буботинов, който става и пръв радетел за „създаване на публична библиотека в София“ и цитира част от речта му от 4 април 1878, че за да „цъвти и се развива тоя град в културно и образователно отношение, нужна му е една богата библиотека. Такава София има – Денкоглуската – но е недостатъчна. Обаче тя може да послужи като онова, върху което от пожертвования може да се създаде нещо по-ценно.” По-късно Общината предава грижата за книгите на Денкоглу на новосъздадената библиотека, а идеята да се дарява, срещнала одобрението и на самия губернатор на София граф Пьотър Алабин.

На седмата церемония „Дарител на годината“ за 2024 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ връчи плакети и грамоти в пет категории – „Книжовна памет“, „Осинови книга“, „Книгоиздаване“, „Материално културно наследство“ и „Медийно партньорство“.

В категория „Книжовна памет“ бе отличен доц. д-р Боян Бешевлиев, един от най-добрите български специалисти по историческа география, научен сътрудник по балканистика към Българската академия на науките и дарител на Националната библиотека от 80-те години на миналия век. През 2024 година доц. Бешевлиев дари четири чуждестранни монографии на френски, английски и сръбски. Дарено е и богато илюстрирано издание на Френската национална библиотека, което предлага пълен репертоар и описание на всички атласи и други произведения, съдържащи карти отпечатани във Франция между 1488 и 1715 година.

В същата категория бе отличен и Деян Владов, чието дарение се състои от 5 тома описи на османски документи и ръкописи. Изданията са изключително ценни за читателите и особено за изследователите на българското минало през османския период. Първото издание в два тома представлява превод и коментар на много ценен регистър с информация за населението на градове от българските земи през 1530 г. Второто издание в три тома включва много ценни документи за благотворителните фондации - вакъфите, които са функционирали в България.

В продължение на 15 години чрез програмата „Осинови книга“ в Националната библиотека се набират средства за реставрацията на документи от специалните ни колекции. Почетна грамота и плакет в тази категория получи Миглена Тачева, която дари средства за реставрация на Номоканон – Славянски ръкопис от средата на XVII век. Ръкописът представлява сборник от църковни и граждански закони. Съдържа разяснения за 247 правила, между които и забрани срещу магьосници. Има и откъси от слова и жития на светите отци на православната църква. Ръкописът е постъпил при нас от библиотеката на проф. Стефан Илчев – известен български езиковед и лексикограф.

Награда в категорията „Осинови книга“ получи и 125-о средно училище „Боян Пенев” с изучаване на чужди езици, гр. София. Дарените средства са за реставрация на Лазаров препис на История славянобългарска, 1811 г., направен от Никола поп Лазаров, учител в Русе и Zaropismo illi istoria balgarska. Павликянска преправка на История славянобългарска от втората половина на ХІХ в. и за ръкописа на Zaropismo illi istoria balgarska. Павликянска преправка на История славянобългарска от втората половина на ХІХ в. е изписан с латиница на български език - павликянско наречие. Тази преработка на Паисиевата история е подготвена за българските павликяни в Пловдивско.

Издателство „Захарий Стоянов“ бе отличено в категорията „Книгоиздаване“ за дарението от 324 тома - 9 заглавия на български съвременни автори, философска, научна и историческа литература. Сред авторите са Кънчо Атанасов, Любомир Митев, Петър Първанов, Веселин Панайотов, Иван Гранитски, Петър-Емил Митев. Изданията са изпратени в  общински  библиотеки и читалища за обогатяване на библиотечните им фондове.

„Виртуален музей – Борис Христов“ е дарен на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ от Невянка Викторова Троянова-Валева и тя е отличена в категория „Материално културно наследство“. Във виртуалния музей, създаден от съпруга на дамата - инж. Владимир Велев, председател на Софийското общество „Борис Христов”,  намира място дигитализиран архив за живота и творчеството на Борис Христов – информация, звукозаписи, снимки и други документи в електронен формат.

В същата категория за принос към фонда на Библиотеката, плакет и грамота получи сдружението „Движение на просветителите“, чието дарение е картина на художничката Илина Стефанова, озаглавена „Св. Кирил и Св. Методий – Просветители български“.

Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио получи наградата в категория „Медийно партньорство“ за популяризиране дейността на Националната библиотека.

Заместник-министърът на културата Калин Вельов приветства дарителите и гостите на събитието, а поздравителен адрес от министъра на културата г-н Мариан Бачев бе поднесен от д-р Силва Хачерян, директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“.

Церемонията „Дарител на годината“ за 2024 г. на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе открита с изпълнение на хор „Морфова-Прокопова“ с диригент Илия Граматиков. Той е създаден през 1936 година при Народната библиотека, в памет на именитата българска певица Христина Морфова, с диригент и основател на хора - изтъкнатата пианистка и вокална педагожка от чешки произход Людмила Прокопова. „Морфова – Прокопова“ е известен като хор на библиотекарите и репетира в Националната библиотека. В неговия състав отново има и служители на Библиотеката.

На събитието присъстваха дарители и приятели на Библиотеката, заместник-директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Валентина Аксентиева, д-р Ваня Аврамова и Луиза Савчева, членове на Дирекционния и Обществения съвет на Библиотеката и др.

Фотогалерия