Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ обяви 2025 за година на глаголицата под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова

„Заставам пред вас в храма на словото – нашата  Национална библиотека, за да почетем заедно делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици.  Да отбележим  1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. В навечерието сме и на Успението на свети Методий Славянобългарски, което отбелязваме на 6 април“, с тези думи доц. д-р Калина Иванова,  директор на  Националната библиотека приветства вицепрезидента Илияна Йотова,  патрон на честванията, заместник – министрите на културата Калин Вельов и на образованието и науката  Емилия Лазарова, ректорите на СУ проф. Георги Вълчев и на УниБИТ проф. Ирена Петева, Държавния културен институт към МВнР, посланици и много гости.

Под патронажа на вицепрезидента в Националната библиотека бяха открити две изложби. „Азбука и история“ в сътрудничество с  Държавния културен институт към Министерството на външните работи и  “Св. Методий Славянобългарски“ с документи от фонда на НБКМ, свързани с паметта на просветителя  св. Методий.

В словото си вицепрезидентът Йотова изрази благодарност към Националната библиотека, към Светия синод, към министерствата на културата и образованието и други национални институции,  които заедно отбелязват създаването на глаголицата, 1140 години от успението на св. Методий и годишнина от покръстването на българите.  „Благодарение на писмеността и на християнската вяра България се превръща в огромна не само териториална, а духовна империя. Това искаме да предадем днес и на следващите поколения, на децата“, подчерта в словото си  Илияна Йотова.

В Националната библиотека днес заедно с Държавния културен институт към Министерството на външните работи (МВнР), Центъра за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ бе открита изложбата „Азбука и история“ с автор проф. Вася Велинова и консултанти проф. Казимир Попконстантинов и проф. Аксиния Джурова.  В 24 пана изложбата представя ролята на азбуката в културната история на славянските народи и на писмеността като основата на историческата памет на човечеството. Изложбата може да бъде разгледана до 14 април 2025 г. в Централното фоайе на НБКМ.

Националната библиотека показа само за няколко часа оригинал на Изборния апостол, български кирилски ръкопис от XIII в., съдържащ най-ранния препис на част от службата за свети Методий, съставена от Константин Преславски. В него под датата 6 април, Успение на свети Методий, е поместен тропарът от тази служба. Редом с оригинала от XIII в. бе и екземпляр от „Стематография“-та  на Христофор Жефарович, отпечатана във Виена през 1741 г., част от колекцията от славянски кирилски печатни книги на Националната библиотека. Книгата съдържа портрети в цял ръст на духовни и светски лица, свързани с историческата съдба на южните славяни, както и гербове с четиристишия на 56 славянски земи, области и страни. Жефарович помества ликове на южнославянски светци и владетели, между които е изобразен чрез медна гравюра и св. Методий, заедно със свети Ефрем, архиепископ сръбски.

Изложбата “Св. Методий Славянобългарски“, бе посветена на  1140 години от неговото Успение, с автор д-р Бояна Минчева, ръководител  на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство“ в Националната библиотека.

Фотогалерия