Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ организира Национална научна конференция с международно участие „Азбуки, памет, приемственост“
5 декември 2025 г.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ поздравява своите читатели и посетители с изложба „Коледа и Нова година в образи и слово“
9 декември 2025 г.Портрет и екслибрис на Консулова-Вазова и Вазова-Николова в Националната библиотека или как родовата памет е изобразена в образ и знак
Сред ценните художествени дарения, съхранявани във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, се открояват две групи произведения, които изграждат своеобразен визуален диалог между поколенията: картината на Елисавета Консулова-Вазова „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ и осемнадесет оригинални екслибриси на Бинка Вазова-Николова.
Бинка Борисова Вазова-Николова (1909–2007) е българска художничка, график и културна деятелка, чиято творческа биография съчетава родова памет, европейско образование и последователна отдаденост на националното културно наследство. Тя е дъщеря на Елисавета Консулова-Вазова — първата българка професионален художник — и на Борис Вазов, брат на народния поет Иван Вазов. Средата, в която израства, е белязана от активен интелектуален и художествен живот, което закономерно определя нейния творчески път.
Бинка Вазова-Николова работи основно в областта на графиката, илюстрацията и екслибриса. Първият ѝ екслибрис е създаден през 1931 г. за чешкия библиофил д-р Индржих Весели. В следващите десетилетия тя създава десетки екслибриси, посветени на представители на българския и европейския културен елит. В тях тя трансформира графичния знак в носител на културна идентичност, памет и лична принадлежност.
Особено показателна за родовата приемственост е групата от осемнадесет екслибриса на Бинка Вазова-Николова, съхранявани днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в отдел „Специални колекции“.
Сред тях с изключителна значимост се откроява екслибрисът, посветен на нейната майка — Елисавета Консулова-Вазова. Това произведение представлява не само художествен обект, но и ценен документ на междугенерационната духовна връзка между две жени-художнички.
Бинка Вазова. Exlibris Е. К. В. - хартия : линогравюра : ч. б. ; 12,5 х 8,5 см, сигн. ГрЕл326
Композицията включва ясно изписания надпис „EX LIBRIS“ в долната част, който обозначава принадлежността на изображението към лична библиотека. В централното поле е разположен стилизиран женски силует, представящ фигурата на Елисавета Консулова-Вазова в момент на творчески акт — с палитра в ръка, застанала пред статив. Този мотив функционира като пряка визуална метафора на нейния професионален и духовен път като художник.
В долната лява част е включен растителен мотив — цвете във ваза, препращащ към символиката на женствеността, жизнеността и растежа, но и към утвърденото прозвище на Елисавета като „майката на цветята“ в българското изобразително изкуство. Пространствената организация и включването на архитектурни елементи създават алюзия за градската културна среда, в която тя твори — София, Мюнхен, Париж. Инициалите „ЕКВ“ (изписани като „ЕК В“) в долния ляв ъгъл категорично потвърждават адресата на екслибриса и неговия персонален характер.
От техническа гледна точка произведението представлява класически образец на българската графика от средата на XX век. Линогравюрната техника, изразеният черно-бял контраст и стилизираните форми са характерни за графичния език на Бинка Вазова-Николова и отговарят напълно на художествените стандарти на епохата.
Фактът, че екземплярът е подписан от авторката, значително повишава неговата художествена и колекционерска стойност. Историческата и сантименталната значимост на екслибриса се засилва от обстоятелството, че той е посветен на майката на художничката — една от основополагащите фигури в българското професионално изкуство. Така произведението придобива едновременно личен, родов и национален културен смисъл.
В заключение може да се отбележи, че диалогът между портретa на Елисавета Консулова-Вазова и екслибриса на Бинка Вазова-Николова оформя двупластова визуална структура на родовата памет: Портретът представя историческия и обществен образ на художничката, докато екслибрисът е интимно художествено посвещение, символизиращо личната и семейната връзка между двете поколения.
В този контекст Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ играе ключова роля: тя не само съхранява и документира художественото наследство на българските творци, но и осигурява публичен достъп до произведенията, превръщайки ги в част от националната културна памет. Колекцията от художествени документи на Консулова-Вазова и Вазова-Николова е пример за това как институцията функционира като мост между поколенията, между личното творчество и колективната култура, укрепвайки разбирането за приемственост, идентичност и художествена традиция.
д-р Мария Бранкова
Библиография
- Бинка Вазова – графика и екслибрис. (1982). Изложбен каталог. София: Съюз на българските художници
- Бранкова, М. (2021). “Колекция от екслибриси на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Библиотека, бр. 4 № 4, с. 14–19.
- Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Екслибрисите в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Електронен ресурс. 25.05.2020. Достъп: https://www.nationallibrary.bg/www/2020/05/25/%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%bb%d0%b8%d0%b1%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%be%d1%82/
