Изложбата „За свободата на един народ“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, може да се разгледа до 15 май 2026 г. в Националната библиотека
20 април 2026 г.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще отбележи Световния ден на книгата и авторското право с премиера на книгата „Съзвездие“
22 април 2026 г.Николай Райнов и неговото произведение „Как се печати книга“ – техника и естетика на печатарското изкуство
Николай Райнов е художник и писател, живописец, график и декоратор. Той е всестранно надарен творец, мислител и теоретик от рода на ренесансовите универсални таланти.
Роден е в с. Кесарево, Великотърновска област на 1 януари 1889 г. Завършва Духовната семинария в София (1908), следва философия в Софийския университет (1911) и участва в Първата световна война като военен кореспондент. Той завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919) и е бил главен ректор на списанията "Зеница" и "Орфей". Литературният му дебют е с книгата "Богомилски легенди" (1912). Николай Райнов е и автор на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома. Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик, дописен член на Българския археологически институт. Умира на 02.05.1954 г.
През 1942 г. Николай Райнов публикува малкия по обем, но значим труд „Как се печати книга: печатарско изкуство“ (София: Стоянъ Атанасовъ). В 63 страници авторът разглежда книгата освен като технически продукт на печатарската практика, така и като художествено и духовно цяло.
Книгата е съставена по трудовете на Август Мюлер (August Müller: „Lehrbuch der Buchdruckerkunst“и Борис Житков („Про эту книгу“), но в краткия предговор авторът подчертава, че „има предвид главно условията за работа у нас“ и „не забравя, че пише за българи“.
„Николай Райнов е бил наясно с целия издателско-полиграфически процес и има определени изисквания към качеството на възпроизвеждане на оригиналите на книгите му. Още през 1924 г. Домът на изкуствата и печата в Пловдив издава малката му книга „Зараждане на изкуствата и печата“, а през 1942 година Стоян Атанасов издава в Библиотека „Разни изкуства“ №4 друго съчинение на Н. Райнов „Как се печати книга. Печатарско изкуство“. Прави впечатление големият тираж на това издание - 6000 броя, което говори, че творбите на талантливия автор със своя приложен характер са намирали своите читатели и търсене на книжния пазар.“[1]
Проследявайки пътя на книгата, нейната история от появата на писмеността въобще до книгопечатането у нас, Райнов подробно и задълбочено обяснява как практически се отпечатва една книга, с всички основни стъпки в печатарството - набор, разредки, видове шрифтове, коректури и знаци, печатарска машина и т. н.
Особено място е отделено на илюстрацията, различните начини на отпечатва-нето им, видове клишета (цинково, стоманено, щрихово, от фотоснимка) и видовете им според мястото им в книгата.
„Орнаментите, които се поставят понякога в началото на главите, се наричат виньетки (лозници), защото едно време по тях били нарисувани лози. А тия, които се турят в края на главите, се казват крайници. Употребяват се и големи букви, около които има растения, птички или пейзажи. Те се връзват в текста, в началото на главата, за да почне първата дума с тая украсена буква, наречена началка. Всички тия орнаменти водят началото си от онова време, когато книгите се пишели на ръка...“ [2]
Райнов изхожда от разбирането, че формата на книгата трябва да съответства на нейното съдържание. Шрифтът, форматът, хартията, композицията на страницата и украсата не са второстепенни елементи, а носители на смисъл. Те изграждат „лицето“ на текста и определят начина, по който читателят ще го възприеме.
Декоративна крайница
„Корицата на книгата е като облеклото на човека. Народната поговорка казва: „По дрехите посрещате, а по ума изпращате“. Възможно е книгата да е полезна и да е добре написана, както е възможно човекът да е умен и просветен. Но както човекът трябва да бъде спретнат и чисто облечен, когато излиза пред люде ако иска да го зачитат, така и книгата трябва да има стегната, стилна и хубава външност...“[3]
„Как се печати книга“ може да се разглежда като ранно произведение по теория на книжния дизайн. Тя е мост между занаят и изкуство, свидетелство за културните амбиции на българската интелигенция през 40-те години на XX век.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ притежава един екземпляр от този интересен труд със сигнатура Ск 92609.
