Изложбата „За свободата на един народ“ ще бъде открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
17 април 2026 г.„Как се печати книга“ (1942) на Николай Райнов – практически наръчник и естетика на печатарското изкуство
Николай Райнов е роден в с. Кесарево, Великотърновско, на 1 януари 1889 в семейството на видния деец за национално освобождение Иван Райнов. Брат е на художника Стоян Райнов, професор по керамика и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на писателя Богомил Райнов.
Завършва Духовната семинария в София (1908), следва философия в Софийския университет (1911) и участва в Първата световна война като военен кореспондент към 9-та плевенска дивизия, заела участък от отбранителната линия на Южния фронт, известен като Дойрански.
Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата.
Главен редактор на списанията “Зеница” и “Орфей”, вестниците “Камбанар” и “Анхира”. Първата му книга “Богомилски легенди” (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Няколко месеца по-късно Антон Страшимиров публикува голяма рецензия за книгата в две последователни книжки на списание “Наш живот” (кн. 9-10), наричайки автора “творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали”, а дебюта му – “събитие”.
В периода 1918-1919 г. сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание “Везни”. Същата година издава няколко книги: “Видения из древна България”, “Книга за царете”, “Очите на Арабия”, “Слънчеви приказки”, “Между пустинята и живота”, поемата “Градът”. Прави второ издание на “Богомилски легенди”, разширено издание на “Книга на загадките”, превежда “Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше. През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия.
През периода 1922–1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 година.
Написал е и книгата “Светите братя”. През 1933 г. (заедно с проф. Благой Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация “Рьорих”.
Заради романа му “Между пустинята и живота”, посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква.
Автор е на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома “Вечното в нашата литература” (1941); “История на пластичните изкуства” – 12 тома.
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Председател на СБХ. Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948-1949).
Умира в София на 2 май 1954 г.
„Как се печати книга: печатарско изкуство“ (1942)
Автор: Николай Райнов
Издателство: Стоянъ Атанасовъ, София, 1942
Обем: 63 стр.
Библиотека: Разни изкуства; N 4
Сигнатура: Ск 92609
През 1942 г. Николай Райнов публикува малкия по обем, но значим труд „Как се печати книга“ (София: Стоянъ Атанасовъ). В 63 страници авторът разглежда книгата освен като технически продукт на печатарската практика, така и като художествено и духовно цяло.
Книгата е съставена по трудовете на Август Мюлер (August Müller: „Lehrbuch der Buchdruckerkunst“ и Борис Житков („Про эту книгу“), но авторът в краткия пред-говор подчертава, че „има предвид главно условията за работа у нас“ и „не забравя, че пише за българи“.
„Николай Райнов е бил наясно с целия издателско-полиграфически процес и има определени изисквания към качеството на възпроизвеждане на оригиналите на книгите му. Още през 1924 г. Домът на изкуствата и печата в Пловдив издава малката му книга „Зараждане на изкуствата и печата“, а през 1942 година Стоян Атанасов издава в Библиотека „Разни изкуства“ №4 друго съчинение на Н. Райнов „Как се печати книга. Печатарско изкуство“. Прави впечатление големият тираж на това издание - 6000 броя, което говори, че творбите на талантливия автор със своя приложен характер са намирали своите читатели и търсене на книжния пазар.“ 1
Проследявайки пътя на книгата, нейната история от появата на писмеността въобще до книгопечатането у нас , Райнов подробно и задълбочено обяснява как практически се отпечатва една книга, с всички основни стъпки в печатарството - набор, клишета, видовете шрифтове, разреждачи, коректури, печатарска машина и т. н.
Особено място е отделено на илюстрацията, различните начини на отпечатва-нето им, видове клишета (цинково, стоманено, щрихово, от фотоснимка) и видовете им според мястото им в книгата.
„Орнаментите, които се поставят понякога в началото на главите, се наричат виньетки (лозници), защото едно време по тях били нарисувани лози. А тия, които се турят в края на главите, се казват крайници. Употребяват се и големи букви, около които има растения, птички или пейзажи. Те се връзват в текста, в началото на главата, за да почне първата дума с тая украсена буква, наречена началка. Всички тия орнаменти водят началото си от онова време, когато книгите се пишели на ръка...“ 2
Райнов изхожда от разбирането, че формата на книгата трябва да съответства на нейното съдържание. Шрифтът, форматът, хартията, композицията на страницата и украсата не са второстепенни елементи, а носители на смисъл. Те изграждат „лицето“ на текста и определят начина, по който читателят ще го възприеме.
„Корицата на книгата е като облеклото на човека. Народната поговорка казва: „По дрехите посрещате, а по ума изпращате“. възможно е книгата да е полезна и да е добре написана, както е възможно човекът да е умен и просветен. Но както човекът трябва да бъде спретнат и чисто облечен, когато излиза пред люде ако иска да го зачитат, така и книгата трябва да има стегната, стилна и хубава външност...“ 3
„Как се печати книга“ може да се разглежда като ранно произведение по теория на книжния дизайн. Тя е мост между занаят и изкуство, свидетелство за културните амбиции на българската интелигенция през 40-те години на XX век.
1 Георгиев, Лъчезар. Издателски процеси между двете световни войни В: Издател: научно списание за книгата, VIII, 2006, бр. 1-2, с. 2-12
2 Райнов, Николай. Как се печати книга : Печатарско изкуство. София: Ст. Атанасов, 1942, с. 43
3 3 пак там, с. 62
