Славянски и други ръкописи


Колекцията от славянски ръкописи е най-голямата в България и съдържа около 1500 ръкописи и фрагменти от ХІ до ХІХ в. Обект на дигитализиране са преди всичко паметници, за чието опазване е от съществено значение да бъдат достъпни в електронен формат. След тях идват ръкописите, към които има силен изследователски интерес, както и фрагментите, информацията за които би улеснила идентифицирането им като части от ръкописи в други библиотеки и сбирки. Сред по-важните дигитализирани ръкописи са Енинският апостол от ХІ в., Добрейшовото евангелие от ХІІІ в., Банишкото евангелие от ХІІІ в., Скопският миней от ХІІІ в., Софийската илюстрирана Александрия от 30-40-те години на XV в., Варлаамовият пролог за лятната половина на годината от 1554 г., Бусинското четириевангелие от третата четвърт на XVI в., Еленският дамаскин от втората четвърт на XVII в., Етрополското (Попйоаново) четириевангелие от 1658 г., подвързано с богато орнаментирана обкова. Във фонда на Националната библиотека се съхраняват около 40 преписа на Паисиевата история славянобългарска, сред които в Дигиталната библиотека са включени Първият Софрониев (Котленски ) препис на История славянобългарска, изработен от Стойко Владислалов в Котел през 1765 г., както и някои от най-известните други преписи на съчинението. Дигитализирани са и част от нотираните музикални ръкописи, изработени основно в епохата на Българското възраждане и изписани с Хрисантова нотация.

Четиринадесетото столетие илюстрира най-добре високите постижения на българската писмена култура от Средновековието. Не случайно то е известно като „Вторият Златен век“ на българската книжнина. В колекцията са събрани ръкописи, които илюстрират тази констатация и показват различните лица на българската ръкописна книга. В числото на най-ценните дигитализирани книжовни паметници от XIV в. са Лесновският Паренесис на св. Ефрем Сирин от 1353 г., Сборник от 16 слова на св. Григорий Богослов от 60-те години на века, Синодик на цар Борил (Палаузов препис) от 80-90-те години и Евтимиевият служебник от последното десетилетие на XIV в. Кабинетът “Българският четиринадесети век” е изготвен по Проект BG0046 “Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България” и чрез двуезичните си метаданни дигитализираните документи могат да бъдат търсени и от по-широк кръг потребители.

Националната библиотека съхранява 150 гръцки ръкописа с хронологичен обхват ІХ-ХІХ в. Повечето от тях са с богослужебно съдържание. Дигитализирани са по-ранните паметници, както и тези, към които читателите проявяват особен интерес. Като ценни притежания на сбирката могат да бъдат посочени украсените фрагменти от изборни евангелия от ІХ в., Профетологионът от ХІІ в., Типикът от ХІVв., Лекарственикът от ХVІІІ в., псалтикийните сборници от ХІХ в.

Сбирката „Други чуждоезични ръкописи” включва 25 ръкописни паметника на латински, румънски, немски, италиански, арменски и грузински езици. Дигитализирани са особено ценният за българската история Устав на Бачковския манастир (препис от 1702 г.), а също и преведената на латински Кратка граматика на българския език от 1856 г.