Ръкописът обхваща почти 400 л. Запазен е в цялост и е с автентична подвързия. Написан е на разбираем народен език.
Сборникът е с разнообразен състав, като включва над 60 заглавия. Поместени са голям брой слова, сред които и апокрифни. В него място намира и препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски. Голяма част от произведенията са преписи на преводни творби, които обаче са преработени от книжовника поп Пунчо.
Освен с подбора на текстовете в него, ръкописът е впечатляващ и със своето оформление и най-вече с изработката на многобройните (над 50) изображения в разнообразен стил, изпъстрили страниците на Сборника. Интерес представлява наличието на два автопортрета, дело на Пуно Куздин. Той изобразява себе си с необикновени багри – в зелена дреха с цветни шевици. Подобни цветове на одеждите не са присъщи на свещениците през този период, но са характерни за владетеля.
За това кога и от кого е писан ръкописът свидетелства пространна бележка, оставена от самия поп Пунчо. Освен нея, информация за пътя на ръкописа се намира и в по-късни приписки.
Ръкописът е донесен в Народната библиотека от Ставри Георгиев и е откупен.
В съвремието поп Пунчо и неговият Сборник служат като вдъхновение на изследователи, но също и на талантливи писатели. През 2019 г. например беше издаден романът „Аз, грешният и недостойният“, написан от журналиста Милен Александров, и посветен на поп Пунчо от с. Мокреш.
