Теодора Димова в “Духът на словото”
18 май 2020 г.
БЪЛГАРИЯ В СРЕДНОВЕКОВНАТА МОРСКА КАРТОГРАФИЯ XIV-XVII ВЕК
БЪЛГАРИЯ В СРЕДНОВЕКОВНАТА МОРСКА КАРТОГРАФИЯ XIV-XVII ВЕК
19 май 2020 г.

АРМЕНСКО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ ОТ 966 Г.

АРМЕНСКО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ ОТ 966 Г.

Най-ранният и точно датиран паметник от ръкописните колекции в Националната библиотека е арменско четириевангелие от 966 г. Ръкописът, изписан на 267 л. дебел пергамент,  е един от петте най-известни и най-ценни древни ръкописи на арменската книжнина. Основната част от паметника – евангелията от св. ап. Матей, Марко и Лука,  е изписана през 966 г. от арменския книжовник Киракос, оставил името си в специална заключителна  бележка (колофон). Книгата съдържа архаичния превод на евангелския текст на арменски език и  вероятно е била много употребявана в богослужението, защото в по-късно време, през 1346 г. е била подновена и допълнена с текста на евангелието от св. ап. Йоан. За този факт свидетелства бележката на арменския копист Ванес Вартапет. В нея има посочено и мястото на тази реставрация – крепостта Паберт  (арм. Баберт, тур. Байбурт – крепост, възникнала още през V в., когато като провинция е била в границите на Велика Армения).

Днес няма сведения по какви пътища и кога арменското четириевангелие е попаднало в библиотеката на Бачковския манастир. Може само да се предполага, че  в съграждането на обителта участват не само грузинските братя Пакуриани, но и преселени през Средновековието на Балканите арменци – халкидонити, продължили своето поклонничество и през вековете на османското владичество на Балканите.

Ръкописът, заедно с още един грузински типик и някои от гръцките старопечатни книги от манастирския книжовен имот, са взети още през 1892 г. и предадени на Софийската народна библиотека. Днес паметникът може да бъде разгледан цялостно през Дигиталната библиотека.

Оразмеряване на шрифта