АРМЕНСКО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ ОТ 966 Г.
АРМЕНСКО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ ОТ 966 Г.
18 май 2020 г.
Eлин Рахнев в “Духът на словото”
19 май 2020 г.

БЪЛГАРИЯ В СРЕДНОВЕКОВНАТА МОРСКА КАРТОГРАФИЯ XIV-XVII ВЕК

БЪЛГАРИЯ В СРЕДНОВЕКОВНАТА МОРСКА КАРТОГРАФИЯ XIV-XVII ВЕК

В предговора към изданието „България в средновековната морска картография XIV-XVII век”, съставителят му Божидар Димитров акцентира върху значимостта на „един малко познат и почти неизползуван досега от нашата историография извор за миналото на българските земи”. Това са „сведенията, съдържащи се в работите на средновековните морски географи – навигационните карти и лоции (портолани)”, съдържащи „ценни, а понякога уникални данни, които биха били изключително полезни в проучванията върху политическата и икономическата история, историческата география, архитектурата, хералдиката и дори етнографията на българските земи през средновековието”.

Изданието включва карти, части от атласи и лоции от периода XIV-XVII век от италиански и каталонски съставители от библиотеките и архивите на Ватиканската апостолическа библиотека, библиотеката Марчиана – Венеция, библиотека Амброзиана – Милано, Държавния архив, библиотека Лауренциана и Националната библиотека във Флоренция, Националната библиотека – Виена, Националната библиотека – Цюрих, Бодлеанската библиотека – Оксфорд.

Както е посочено в предговора, целта на изданието е първичната публикация на изворовия материал, а кратката предшестваща студия „цели да въведе читателя в този почти неизвестен у нас материал, като по необходимост разглежда накратко и постиженията в проучванията на някои общоисторически въпроси от средновековното минало на българските земи.”

В гореспоменатата встъпителна студия „Средновековната морска картография и българските земи” е проследен дългият път на морската картография от появата на първите морски карти и лоции през Античността до епохата на модерната европейска картография. Представени са информационните източници на съставителите на карти на българските земи, както и българските етнически и политически граници, отбелязвани в морските карти, а самите карти са разгледани като източници на интересни сведения за поселищната мрежа на средновековна България. Направен е и преглед на границите, населението и историческата съдба на българското Черноморие през средновековието, поставен е въпросът за връзката на българите с морето в епохата на средновековната българска държава и накрая, но не на последно място по важност, е представен изключително ценен списък на българските черноморски пристанища.

Оразмеряване на шрифта