Гълъбина Митева в “Духът на словото”
25 май 2020 г.
ДИАМАНТ В КОРОНАТА
ДИАМАНТ В КОРОНАТА
26 май 2020 г.

ЕКСЛИБРИСИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ЕКСЛИБРИСИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Появяването на екслибриса в Германия (1470 г. ) е тясно свързано с изобретението на немският златар и печатар Гутенберг, пръв създал уред за изливане на подвижни метални букви и на дървена печатна преса, с което слага начало на съвременното книгоиздаване. Така изготвянето на екслибриси от ръчен труд се превръща в механичен и предразполага разпространението му в Швейцария (1498), Полша, Франция, Италия, Англия, Швеция, Холандия.

Латинският израз “ex libris”, понякога “ex bibliotheka”, води началото си от преписката “hic liber mihi est”, поставяна на първата страница на средновековните ръкописи и книги, оценявани като истинско богатство. На български език се превежда - „из книгите на” или „из библиотеката на” (този или онзи собственик на библиотека).

Българският екслибрис се е появил преди два века и преминава през различни етапи на своето развитие, повлияни от историческата съдба на българския народ: от скромните екслибриси, написани на ръка, до днешните художествено оформени и прецизно изработени самостоятелни произведения на изкуството.

Чрез екслибриса, който се поставя в книгата, се подчертава не само чувството за собственост, а и интимната връзка с книгата и нейното съдържание. В началото знакът за собственост е отбелязван ръкописно, по-късно се появява рисунка, която образно говори за интересите или професията на собственика. Бързото развитие на графичните техники и художественото оформление на книгите допринася допълнително за развитието на екслибриса, обогатява го с нови стилистични, сюжетни и артистични елементи, превръща го от знак за собственост, в знак за индивидуалност. В наши дни екслибрисът е загубил практическото си приложение - да посочва чия собственост е книгата, а се превръща в малка графика, показвана на изложби и отпечатвана в албуми.

Първият запазен художествено изработен екслибрис у нас е универсален и е дело на Харалампи Тачев (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна Крамер-Бехар и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 20-те и 30-те години на миналия век. След 1944 г. доайени на българския екслибрис са Пенчо Кулеков и сливенският художник Митко Бакалов.

Отдел „Специални колекции” - сектор „Картографски и графични издания“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с ценна обществена сбирка от стари и нови екслибриси.

Авторът на екслибриса, послужил за основа на логото на Националната библиотека, е българския художник - илюстратор Пенчо Радков Кулеков. Носител е на множество награди, сред които Грамота за екслибрис на IX национална изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга (1982) и награда за цялостно творчество на II международно биенале на екслибриса в България (2006). Пенчо Кулеков заедно с Виолета Людсканова са основните дарители на тази безценна колекция от екслибриси.

Съвременното лого на Националната библиотека е създадено през 2003 г. във връзка с 125 години от основаването на Библиотеката. Като първооснова се ползва оригиналният екслибрис на Пенчо Кулеков. Благодарение на художника - график Онник Каранфилян екслибрисът е осъвременен и преработен в лого. Графичното изображение на логото е регистрирано като търговска марка в Патентното ведомство през 2016 г.

 

Графичният стил на Пенчо Кулеков следва различни източници на нашата традиция и разработва постижения и в различни насоки и теми, като на първо място е средновековната българска миниатюра. Пенчо Кулеков умело използва композиционната концепция, типичната, изящна и съвършена условност на тази композиция, образи и ракурси, графични решения и орнаментика, като се опитва и да ги развие и обедини в мащабите и средствата на съвременната графика, допадащи на съвременната чувствителност.

Представяме още два екслибриса на Пенчо Кулеков от колекцията на Националната библиотека, отразяващи великото историческо значение на светите братя Кирил и Методий - създатели на старобългарската писменост, първи учители и просветители на славянските народи.

Кулеков, Пенчо. Екслибрис АБВ, [1980] — хартия: линогравюра, 10 х 7,5 см

 

 

Кулеков, Пенчо. Из славянских книг Prof.W.E.Butler, [1980] — хартия: линогравюра, 10,5 х 7,5 см

Оразмеряване на шрифта