ЕКСЛИБРИСИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ЕКСЛИБРИСИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
25 май 2020 г.
Бойко Ламбовски в “Духът на словото”
26 май 2020 г.

ДИАМАНТ В КОРОНАТА

ДИАМАНТ В КОРОНАТА

Жан-Батист Таверние е френски търговец на диаманти от XVII век, наричан още "Синдбад на XVII век". Той публикува в 5 тома своите шест пътешествия до Индия, Персия и Изтока, предприети през годините 1631-1668. За разлика от повечето търговци, в книгите си Таверние излага подробна информация за географските характеристики на посетените райони, градове, планини, реки и др. Особено внимание отделя на мерките за тегло и паричното обращение. По настояване на френския крал Луи XIV той  публикува под формата на дневник всички свои наблюдения и придобити познания по време на пътешествията. Целта на 5-томното издание е то да послужи като наръчник за бъдещите търговци, изкушени от тази част на света, но тази цел е надхвърлена многократно. От съвременна гледна точка  книгата представлява и безценен исторически и етнографски справочник за териториите, които обхваща. При определянето на разстояния между отделните обекти Таверние използва мерна единица "крачка", точността на която е потвърдена от съвременните замервания. Проявеният от него педантизъм в това отношение озадачава предвид факта, че той споделя оскъдна информация за скъпоценните камъни, които закупува по време на пътешествията си, както и за тяхната цена. Негови клиенти са известни европейски принцове и крале, което му позволява за кратко време да натрупа значително финансово състояние. И никак не е чудно, че разполагаме с оскъдна и противоречива информация и за 112-каратовия диамант Блу, който Таверние продава на френския крал Луи XIV.

Диамантът е оцветен в синьо поради наличието на следи от химическия елемент бор в кристалната му решетка. Според някои исторически свидетелства, Таверние го откупува на безценица от беден индийски роб. Скица на камъка в няколко ракурса откриваме в един от томовете на пътешественика (Les Six Voyages de Jean Baptiste Tavernier, écuyer baron d'Aubonne, qu'il a fait en Turquie, en Perse, et aux Indes, pendant l'espace de quarante ans, & par toutes les routes que l'on peut tenir: accompagnez d'observations particulieres sur la qualité, la religion, le gouvernement, les coutumes & le commerce de chaque païs; avec les figures, le poids, & la valeur de monnoyes qui y ont court, Gervais Clouzier“, Paris, 1676.). На пръв поглед личи приликата му по форма с капка. Част от легендите, свързани с диаманта, предават информация, че той е бил откраднат от статуя на богинята Сита. От този момент започва зловещият ход на отмъщението на богинята, който не подминава нито един от притежателите на диаманта през столетията. Камъкът  е бил разрязан на две. Едната част, близка по размер и форма до гълъбово яйце, е шлифована, за да бъде елемент от любимото кралско бижу на Луи XIV. При Луи XV той вече е част от церемониален накит за притежателя на Ордена на Златното руно. Таверние продава диаманта на френския крал за 220 000 ливри, при положение че неговата стойност към този момент се оценява два пъти по-високо. В замяна получава от Луи XIV благородническата титла. Към днешна дата камъкът е застрахован на 250 млн долара. Самият Таверние умира при неизяснени обстоятелства при едно от пътешествията си към Персия близо до Москва, където е и погребан. Преданието гласи, че е разкъсан от бесни кучета. След поредица от злощастни събития, сполетели всеки, който го е притежавал или се е докоснал до него, диамантът спира своето пътешествие в музея Смитсониън във Вашингтон, където, обкован изящно, се намира и до днес. Другата част от камъка е с неизвестна съдба. Това дава възможност на Джеймс Камерън да го впише в сценария на мегапродукцията "Титаник".

 

 

Оразмеряване на шрифта